Карла се позабави още миг. Майка й имаше право. Те трябваше да сторят всичко по силите си, за да сложат край на нацисткия режим, дори и това да означаваше да предадат родината си. Тя вече не се съмняваше в това.
— Да го направим.
Нежно и внимателно двете жени започнаха да наместват счупените пръсти на Руди.
II
Томас Маке посещаваше бара Таненберг всеки петък следобед. Заведението не беше кой знае какво. На едната стена се мъдреше рамкирана фотография на съдържателя, Фриц, в униформа от Голямата война — с двадесет и пет години по-млад и без бирено коремче. Твърдеше, че е убил деветима руси в битката при Таненберг. Разполагаше с няколко маси и столове, но редовните клиенти сядаха на бара. Подвързаното с кожа меню беше почти пълна измислица — тук сервираха само наденички с картофи и наденички без картофи.
Ала от другата страна на улицата се намираше участъкът Кройцберг, затова и барът беше полицейски. Ще рече — тук свободно се нарушаваха всички правила. Играеше се комар, улични момичета извършваха услугите си в клозета, а инспекторите по храните от берлинската градска управа не припарваха в кухнята. Барът отваряше със събуждането на Фриц и затваряше, когато и последният пияница се отправеше към дома.
Маке беше полицай с нисък чин в Кройцберг преди години, преди нацистите да дойдат на власт и хората като него да получат възможност да се издигнат. Някои от бившите му колеги още пиеха в Таненберг и той беше сигурен, че може да види една-две познати физиономии. Все още му беше приятно да разговаря със стари приятели, ако и да се беше издигнал толкова над тях като инспектор и член на СС.
— Добре направи ти, Томас. Това ти го признавам — рече му Бернхард Енгел, който през тридесет и втора беше сержант и началник на Маке и си остана сержант. — Пожелавам ти късмет, синко.
Енгел вдигна до устните си халбата бира, с която Маке го почерпи.
— Не оспорвам — отговори Маке. — Но ще отбележа, че със суперинтендант Крингелайн е много по-трудно да се работи, отколкото с тебе.
— Твърде мек бях с вас, момчетата — призна Бернхард.
— Не бих казал „мек“ — изсмя се пренебрежително друг стар другар, Франц Едел.
Маке погледна през прозореца и видя отпред да спира един мотоциклет, управляван от младеж в светло синя куртка с колан на офицер от военновъздушните сили. Изглеждаше познат — Маке го беше виждал някъде преди. Въздълга червеникаво-руса коса падаше над патрицианското чело на младия човек. Той прекоси тротоара и влезе в Таненберг.
Маке си спомни името му. Вернер Франк, разглезеният син на фабриканта Луди Франк.
Вернер отиде на бара и поръча кутия цигари Кемъл. „Колко предвидимо“, помисли Маке — коцкарчето пушеше цигари американски тип, макар и немско производство.
Вернер плати, отвори пакета, измъкна цигара и поиска огънче от Фриц. Врътна се да си ходи, тарикатски захапал цигарата, и улови погледа на Маке. Позамисли се за миг и рече:
— Инспектор Маке.
Всички мъже в бара се извърнаха към Маке да видят как ще отговори.
Той кимна предпазливо.
— Как сте, млади ми Вернер?
— Много добре, господине, благодаря.
Маке остана доволен, но и изненадан, от почтителния тон. Помнеше Вернер като надут малък фукльо, който не зачита властта.
— Току-що се връщам от посещение на източния фронт заедно с генерал Дорн — додаде Вернер.
Маке усети как полицаите се заслушват внимателно в разговора. Човек, който е бил на източния фронт, заслужаваше уважение. Маке не можеше да не се почувства доволен, задето е впечатлил всички с контактите си в подобни висши среди.
Вернер предложи на Маке цигара и онзи си взе.
— Една бира — поръча младежът на Фриц и отново се обърна към инспектора. — Мога ли да Ви почерпя с питие, господин инспектор?
— От същото, благодаря.
Фриц наточи две халби. Вернер вдигна своята в наздравица и каза на Маке:
— Искам да Ви благодаря.
Още една изненада.
— За какво?
Всички приятели на инспектора слухтяха неотклонно.
— Преди година хубаво ме нахокахте — обясни Вернер.
— Тогава не ми се видяхте толкова признателен.
— За което се извинявам. Но помислих много добре върху казалото от Вас и в крайна сметка осъзнах, че сте прав. Бях допуснал личните чувства да замъглят преценката ми. Вие ме насочихте правилно. Никога няма да забравя това.