В кухнята настана продължително мълчание. Ада плачеше. Карла не можеше да си поеме дъх. Само Мод седеше с каменно лице.
Накрая Ерик си издуха носа и извади цигари.
— Изненадах се, когато получих отпуск и билет до дома.
— Кога трябва да се връщаш? — попита Карла.
— Утре. Разполагам само с едно денонощие тук. Въпреки това всички мои другари ми завиждат. Те биха дали всичко за един ден вкъщи. Доктор Вайс каза, че сигурно имам приятели на високо място.
— Така е — отвърна Мод. — Йоахим Кох, един млад лейтенант от Министерството на войната, който идва при мен на уроци.
Мод погледна часовника си.
— Ще дойде след няколко минути. Привърза се към мен. Мисля, че има нужда от майчинско присъствие.
„По дяволите, мамо“, помисли си Карла. Нямаше нищо майчинско в отношенията на Мод с Йоахим.
Мод додаде:
— Той е съвсем невинен. Каза ни, че на източния фронт ще се проведе нова офанзива, която ще започне на двадесет и осми юни. Дори спомена кодовото название — операция „Синьо“.
— Така ще си докара разстрел — каза Ерик.
— Йоахим не е единственият, който може да бъде разстрелян — Намеси се Карла. — Аз казах на някого наученото от него. Сега ме молят да го убедя някак да ми даде бойния план.
— Мили Боже! — Ерик бе потресен. — Това си е сериозен шпионаж. Вие сте в по-голяма опасност, отколкото съм аз на източния Фронт!
— Не се притеснявай. Не мога да си представя, че Йоахим би направил подобно нещо — отговори Карла.
— Не бъди толкова сигурна — подхвърли Мод.
Всички я зяпнаха.
— Може да го направи за мен. Ако го помоля по правилния начин.
— Чак толкова ли е наивен? — недоумяваше Ерик.
Мод погледна предизвикателно.
— Той е влюбен в мен.
— О.
Ерик се почувства неловко при мисълта, че майка му има любовна авантюра.
— Все едно, не можем да го направим — заяви Карла.
— Защо не? — попита Ерик.
— Защото ако Червената армия победи, ти може да загинеш!
— И без това вероятно ще загина.
Карла усети как тревожният й глас се повишава.
— Но така ще помогнем на русите да те убият!
— Въпреки това искам да го направите — пламенно изрече Ерик.
Сведе поглед към карираната мушама на масата, но всъщност виждаше неща на хиляда мили оттук.
Карла се разкъсваше. Ако той иска тя да… Попита го:
— Защо?
— Мисля си за хората, които се спускаха в кариерата, хванати за ръце — той стисна двете си ръце за масата така силно, че се одра. — Ще рискувам живота си, ако можем да сложим край на това. Искам да рискувам живота си — така ще е по-добре и за мен самия, и за моята страна. Моля те, Карла, ако можеш, прати в Москва този план.
Карла още се колебаеше.
— Убеден ли си?
— Умолявам те.
— Тогава ще го направя — отговори Карла.
V
Томас Маке заръча на хората си — Вагнер, Рихтер и Шнайдер — да се държат възможно най-добре.
— Вернер Франк е само лейтенант, обаче работи за генерал Дорн. Искам да остане с най-добро впечатление от нашия екип и от нашата работа. Никакви ругатни, никакви шегички, никакво плюскане и никакви грубости, освен ако не е наистина необходимо. Ако спипаме някой комунистически шпионин, можете хубавичко да го сритате. Но ако не успеем, не ща да подберете някой друг само за удоволствие.
Обикновено Маке си затваряше очите за подобни действия. Те помагаха хората да се боят да не раздразнят нацистите. Но Франк можеше да се окаже гнуслив.
Вернер се появи със своя мотоциклет точно навреме в главната квартира на Гестапо на улица „Принц Албрехт“. Всички се качиха в колата за наблюдение и проследяване с въртящата се антена на покрива. Сбутаха се сред многото радиоапаратура вътре. Рихтер седна зад волана и подкара из града в ранната вечер — предпочитаното от шпионите време за изпращане на съобщения до противника.
— Чудя се защо ли е така — рече Вернер.
— Повечето шпиони имат редовна работа — поясни Маке. — Това е част от прикритието им. Затова през деня ходят в някоя кантора или фабрика.
— Разбира се — съгласи се Вернер. — Не бях помислил за това.
Маке се притесняваше, че тази вечер може и да не уловят нищо.
Ужасяваше се да не му припишат вината за провалите, които германската армия търпеше в Русия. Той даваше всичко от себе си, обаче в Третия райх усърдието оставаше невъзнаградено.