Случваше се понякога екипът да не улови сигнали. Друг път пък бяха два или три и Маке трябваше да избере кой да проследи и кой да игнорира. Беше сигурен, че в града има повече от една шпионска мрежа, при това може би членовете на отделните групи не знаят за съществуването на другите. Маке се мъчеше да свърши невъзможна работа с недостатъчен инструментариум.
Намираха се близо до Потсдамския площад, когато чуха сигнал. Маке разпозна характерния звук.
— Това е пианист — с облекчение заяви той. Поне можеше да докаже на Вернер, че апаратурата работи. Някой предаваше петцифрени числа, едно след друго.
— Съветското разузнаване използва код, при който буквите са заменени от двойки числа — обясни Маке на Вернер. — Например 11 може да е А. Излъчването им в групи по пет е просто условно.
Радиооператорът, електроинженер на име Ман, продиктува серия координати и Вагнер с линийка и молив тегли една черта на картата. Рихтер подкара колата.
Пианистът продължи да излъчва. Сигналите му звучаха силно във вътрешността на полицейската кола. Маке мразеше този човек — който и да бе той.
— Свиня. Комунистическо копеле такова. Един ден ще ми падне в нашето мазе и има да ме моли да го оставя да умре, та болката да престане.
Вернер му се видя блед. „Не е навикнал на полицейска работа“, рече си комисарят.
След миг младежът се стегна.
— Както описвате съветския код, като че ли няма да е много труден за разбиване — умислено каза той.
— Правилно!
На Маке му стана приятно, че Вернер схваща толкова бързо.
— Обаче аз представих нещата опростено. Имат си тънкости. След като кодира съобщението в поредица от числа, пианистът добавя след него на няколко пъти и ключова дума — Курфюрстендам, да кажем — и също я кодира. После изважда втората серия числа от първата и излъчва резултата.
— Почти е невъзможно да се декодира, ако не знаеш ключовата дума!
— Именно.
Маке нареди на шофьора да се насочи на североизток и така едновременно да се доближи до вероятното място на радиопредаването и да им даде трета линия от различен ъгъл.
— Опитът ни показва, че е най-добре да разполагаме с три серии показания — каза Маке на Вернер. — Апаратурата работи с известно приближение и затова допълнителните измервания намаляват възможността да сгрешим.
— Винаги ли го хващате? — поинтересува се Вернер.
— Съвсем не. В повечето случаи не го хващаме. Често се оказва, че просто не сме достатъчно бързи. Пианистът може да промени честотата по средата на излъчването и ние да го загубим. Понякога прекъсва по средата на предаването и по-късно продължава от друго място. Може да разполага със съгледвачи, които да видят, че идваме, и да го предупредят да бяга.
— Много непредвидени пречки.
— Обаче ги залавяме, рано или късно.
Рихтер спря колата и Ман направи третото заслушване. Трите начертани с молив линии върху картата на Вагнер се свързаха в малък триъгълник близо до Източната гара. Пианистът се намираше някъде между железопътната линия и канала.
Маке даде на Рихтер местоположението и нареди:
— Бързай, колкото можеш.
Той забеляза, че Вернер се поти. Може би в колата беше прекалено горещо. А и младият лейтенант не беше привикнал с действието. Сега се учеше какъв е животът в Гестапо. „Толкоз по-добре“, каза си Маке.
Рихтер се отправи на юг по улица „Варшауер“, пресече линията и после сви в позападнал индустриален квартал със складове, дворове и малко фабрики. Група войници трупаха мешки край задния вход на гарата — несъмнено щяха да се натоварят на влак за източния фронт. „И в същото време техен съотечественик някъде в същия квартал се старае колкото може да ги предаде“, помисли гневно Маке.
Вагнер посочи една тясна уличка, която водеше вън от гарата.
— Той е не по-далеч от няколкостотин метра, но може да е от коя да е страна на уличката. Ако се доближим още малко с колата, ще ни види.
— Добре, момчета, знаете как се прави — каза Маке. — Вагнер и Рихтер поемат лявата страна, Шнайдер и аз — дясната.
Всички взеха чукове с дълги дръжки.
— Елате с мен, Франк — додаде Маке.
По уличката нямаше много хора — мъж с работническо кепе, който крачеше забързано към гарата, и възрастна жена с извехтели дрехи, може би тръгнала да чисти някоя кантора. Те бързичко подминаха, понеже не искаха да привличат вниманието на Гестапо.