Хората на Маке влизаха във всяка сграда, като партньорите се прескачаха. Повечето фирми бяха приключили с работата за деня, та се налагаше да вдигат нощните им пазачи. Ако пазачът не се появеше на вратата до една минута, разбиваха я. Когато влезеха в сградата, се втурваха да проверят всички помещения.
Пианистът не беше в сградите до първата пряка.
Първата постройка от дясната страна след пряката имаше поизбледняла фирма „Модни кожени палта“. Представляваше двуетажна фабрика по цялата дължина на пряката. Не личеше да се ползва, обаче предната врата беше стоманена, а прозорците бяха залостени — естествено, една фабрика за кожени палта се охраняваше добре.
Маке поведе Вернер по уличката в търсене на вход. Съседната сграда беше поразена от бомба и срутена. Останките бяха почистени от улицата. Имаше написано на ръка предупреждение ОПАСНО — ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. От фирмата ставаше ясно, че руините са на склад за мебели.
Прескочиха камара камъни и натрошени дъски, бързаха колкото могат, ала бяха принудени внимателно да си проправят път. Една оцеляла стена криеше от погледа задната част на сградата. Маке я заобиколи и намери дупка, водеща към съседната фабрика.
Имаше силното предчувствие, че пианистът е тук.
Прекрачи през дупката и Вернер го последва.
Озоваха се в празен кабинет. Имаше стоманено бюро без стол а срещу него — кантонерка. Календарът на стената беше от 1939-та — може би последната година, в която берлинчани можеха да си позволят фриволности от сорта на кожени палта.
Маке чу стъпки на горния етаж.
Извади пистолета си.
Вернер не беше въоръжен.
Отвориха вратата и пристъпиха в коридора.
Маке забеляза няколко отворени врати, стълбище към горния етаж и врата под стълбището, която навярно водеше към мазето.
Той се прокрадна към стълбището и тогава видя, че Вернер проверява вратата към мазето.
— Стори ми се, че чух шум отдолу — каза Вернер. Натисна дръжката, но вратата беше заключена със слаба ключалка. Отстъпи назад и вдигна десния си крак.
— Не… — обади се Маке.
— Да… Чувам ги! — отвърна Вернер, изрита вратата и я отвори.
Трясъкът отекна в празната фабрика.
Вернер се втурна през вратата и изчезна. Светна лампа и видя каменно стълбище.
— Не мърдай! — изрева той. — Арестуван си!
Маке тръгна след него.
Слезе в мазето. Обърканият Вернер стоеше в основата на стълбите.
Помещението беше празно.
От тавана висяха релси, на които навярно бяха окачвали палтата. Грамадно руло кафява хартия, сигурно опаковъчна, беше изправено в единия ъгъл. Ала нямаше нито радио, нито шпионин, който да трака съобщения до Москва.
— Проклет глупак — обърна се Маке към Вернер.
Обърна се и побягна нагоре по стълбите. Вернер се завтече след него. Прекосиха фоайето и тръгнаха към втория етаж.
Там, под остъкления покрив бяха наредени тезгяси. Някога мястото ще да е било пълно с шивачки. Сега нямаше никого.
Остъклената врата към аварийния изход беше заключена. Маке надзърна навън, обаче не видя никого.
Свали оръжието си и запъхтян се опря на един тезгях.
Забеляза на пода няколко угарки, едната от които със следи от червило. Изглеждаха скорошни.
— Били са тук — каза той на Вернер и посочи угарките. — Двама. Вашите крясъци са ги предупредили и те са избягали.
— Държах се като глупак — призна Вернер. — Съжалявам. Но не съм свикнал на подобни работи.
Маке се приближи до прозореца на ъгъла. Видя как млади мъж и жена се отдалечават бързо по улицата. Мъжът носеше жълтеникав кожен куфар. Пред погледа на комисаря, двойката изчезна в железопътната гара.
— По дяволите.
— Според мен те не са шпиони — обади се Вернер. Показа нещо на пода. Маке съгледа смачкан кондом. — Използван, но празен — уточни Вернер. — Струва ми се, че сме ги прекъснали.
— Надявам се да сте прав.
VI
Карла не отиде на работа в деня, когато Йоахим Кох беше обещал да донесе плана.
Вероятно би успяла да изкара редовната сутрешна смяна и да се прибере навреме, обаче „вероятно“ не бе достатъчно. Винаги съществуваше риск от голям пожар или автомобилна катастрофа, които да я задължат да остане след приключването на смяната й, за да помогне с притока ранени граждани. Така че Карла остана у дома през целия ден.