В крайна сметка на Мод не й се наложи да моли Йоахим да донесе плана. Той беше казал, че трябва да отложат урока; след това, неспособен да устои на изкушението да се похвали, обясни, че има задачата да пренесе плана през града с мотоциклет.
— Елате пътем за урока — предложи Мод и Кох се съгласи.
Обедът протече напрегнато. Карла и Мод хапнаха редичка супа от сушен грах и кокала от пушен бут. Карла не попита майка си какво е направила — или е обещала да направи — за да убеди Кох. Може да му е обяснила, че напредва удивително с пианото, обаче не може да си позволи да пропуска уроци. Или да го е попитала толкова ли е нископоставен, та да го наглеждат непрестанно — подобна забележка би уязвила лейтенанта и лесно би го накарала да се поперчи, за да я опровергае. Най-вероятно обаче най-успешният кроеж беше тъкмо този, за който Карла не желаеше и да си помисля — секс. Майка й флиртуваше без задръжки с Кох и той откликваше с робска преданост. Карла подозираше, че неустоимото изкушение го е накарало да пренебрегне гласа на разума, който му е казвал: „не бъди толкова глупав“.
Или не. Може да е видял някакъв смисъл. Може да се появи за урока следобед не с копие на плана, а с отряд от Гестапо и чифт белезници.
Карла зареди филмче във фотоапарата Минокс, после прибра апарата и останалите две филмчета под няколко кърпи в горното чекмедже на кухненския шкаф. Шкафът беше до прозореца, където светлината беше силна. Карла можеше да снима документа на плота.
Нямаше представа как проявеният филм ще стигне до Москва, обаче Фрида я беше уверила, че това ще стане. Карла си представяше някакъв пътуващ търговец — на лекарства например или на немскоезични издания на Библията — който има разрешение да продава в Швейцария и може тайно да предаде филма на човек от съветското посолство в Берн.
Следобедът се проточи. Мод се оттегли в стаята си да почива. Ада переше. Карла седна в трапезарията, която рядко използваха напоследък, и се помъчи да чете, обаче не успяваше да се съсредоточи. Вестниците бяха пълни с лъжи. Карла трябваше да учи за следващия си изпит, ала медицинските термини от учебника плаваха пред очите й. Захвана На Западния фронт нищо ново — много четената книга за Европейската война. Романът вече беше забранен, понеже беше пределно откровен за тегобите на войнишкия живот. Карла обаче установи, че просто държи книгата и гледа през прозореца как юнското слънце бие по прашния град.
Най-сетне той дойде. Карла чу стъпки на тротоара и скочи да погледне. Нямаше никакви гестаповци, само Йоахим Кох с типичната му добре изгладена униформа и лъснати до блясък ботуши. Красивото му като на кинозвезда лице беше изпълнено с нетърпеливо очакване, като на малко дете, което е дошло на рожден ден. Както обикновено, носеше платнената си чанта през рамо. Дали беше спазил обещанието си? Дали в чантата лежеше бойният план за операция „Синьо“?
Кох позвъни.
Карла и Мод бяха обмислили предварително всички стъпки от този момент нататък. Според плана им, Карла не отвори. След малко видя как Мод минава през фоайето в тъмночервен халат и обувки с високи токчета. „Изглежда почти като проститутка“, помисли неловко Карла. Чу как предната врата се отваря и затваря. От фоайето долетя шумолене на коприна и гальовно гукане, което предполагаше прегръдка. После тъмночервената коприна и сивата униформа минаха през вратата на трапезарията и изчезнаха горе.
Първата задача на Мод беше да се увери, че Кох разполага с документа. Трябваше да го погледне, да каже нещо възторжено и да го остави. После да отведе Йоахим пред пианото. После да намери някакъв предлог — Карла се помъчи да не мисли какъв точно — и да преведе младежа през двойната врата от салона в съседния кабинет, по-малка и по-интимна стая с червени плюшени завеси и стар и проскърцващ голям диван. Стигнеха ли в кабинета, Мод щеше да даде сигнал.
Беше трудно да се предвиди точната хореография на движенията на Мод и Йоахим, затова възможните сигнали бяха няколко и всичките означаваха едно и също. Най-простият беше Мод да затръшне вратата достатъчно силно, та да се чуе из цялата къща. Или да натисне поставения до камината бутон на забравения звънец за повикване на прислугата от кухнята. Но бяха решили, че и всеки друг шум ще свърши работа — можеше в отчаянието си Мод да събори мраморния бюст на Гьоте на пода или „случайно“ да строши някоя ваза.
Карла излезе от трапезарията и застана във фоайето, загледана нагоре. Не се чуваше нищо.