— Моля те, не се притеснявай — говореше Мод. — Така е, защото беше толкова развълнуван. И двамата бяхме развълнувани.
— Чувствам се като глупак — отвърна Йоахим с нисък и смутен глас. — Ти едва ме докосна и всичко свърши.
Карла можа да се досети какво се е случило. Тя нямаше такъв опит, но момичетата обичаха да говорят, а разговорите на медицинските сестри бяха недвусмислено подробни. Йоахим трябва да беше получил преждевременна еякулация. Фрида беше казвала на Карла, че и на Хайнрих на няколко пъти му се е случвало при първите им контакти и после той е бил убийствено смутен но му минало. Това е признак на нервност, беше обяснила Фрида.
Твърде кратките интимности на Мод и Йоахим създадоха затруднение за Карла. Сега Йоахим щеше да е по-предпазлив, вече нямаше да е сляп и глух за всичко наоколо.
Все едно. Мод трябваше да направи всичко възможно да го задържи с гръб към вратата. Ако Карла можеше да се вмъкне само за секунда и да върне чантата на стола без Йоахим да я види, оставаше възможността всичко да им се размине.
С разтуптяно сърце Карла прекоси салона и спря пред открехнатата врата.
— Често се случва — успокоително нареждаше Мод. — Тялото става нетърпеливо. Няма нищо.
Карла провря глава през вратата.
Двамата още стояха на същото място, все още плътно един до друг. Мод погледна край Йоахим и видя дъщеря си. Положи длан върху лицето на младежа и отклони погледа му от мястото на Карла.
— Целуни ме пак и ми кажи, че не ме мразиш за тази дреболия.
Карла пристъпи в кабинета.
Йоахим каза:
— Имам нужда от цигара.
Докато той се обръщаше, Карла излезе.
Зачака пред вратата. Имаше ли той цигари в джоба си, или щеше да потърси новия пакет в чантата?
Отговорът дойде след миг.
— Къде е чантата ми? — попита Кох.
Сърцето на Карла спря.
— Остави я в салона — дочу се ясният глас на Мод.
— Не, не я оставих.
Карла прекоси салона, остави чантата на един стол и излезе. После застана на стълбищната площадка и се заслуша.
Чу как двамата влизат от кабинета в салона и Мод възкликва: Ето я, казах ли ти.
— Аз не съм я оставял тук — упорстваше Кох. — Обещах да не я изпускам от поглед. Но го направих, когато те целувах.
— Скъпи мой, ядосан си заради случилото се помежду ни. Успокой се.
— Някой трябва да е влязъл в стаята, докато бях разсеян от…
— Това е абсурдно.
— Не мисля така.
— Нека седнем на пианото, един до друг, както ти харесва — продължаваше Мод, но вече звучеше отчаяно.
— Кой друг е в къщата?
Карла се досети какво следва и се втурна по стълбите и в кухнята. Ада я зяпна тревожно, обаче нямаше време за обяснения.
Чу ботушите на Йоахим по стъпалата.
След миг той беше в кухнята. Държеше чантата в ръка. Лицето му бе гневно. Изгледа Карла и Ада.
— Едната от вас е тършувала в тази чанта!
Карла отговори възможно най-спокойно:
— Не знам какво Ви кара да мислите така, Йоахим.
Мод се появи зад гърба му и влезе покрай него.
— Да пийнем кафе, Ада — рече тя жизнерадостно. — Йоахим, седни, моля те.
Той не й обърна внимание и взе да изучава кухнята. Погледът му спря върху плота на шкафа под прозореца. Карла с ужас установи, че — макар да бе прибрала апарата — е забравила двата резервни филма.
— Това са осеммилиметрови филмчета, нали? — каза Йоахим. — Разполагате ли е малък фотоапарат?
Изведнъж беше престанал да прилича на момче.
— Това ли било? — обади се Мод. — Чудех се какво представляват. Забрави ги друг от учениците ми, офицер от Гестапо впрочем.
Хитра импровизация, но Кох не се хвана.
— Питам се дали не си е забравил и апарата — отвърна той и отвори чекмеджето.
Спретнатото стоманено фотоапаратче лежеше върху бяла кърпа — уличаващо като петно кръв.
Йоахим изглеждаше потресен. Вероятно до момента не вярваше, че наистина е станал жертва на предателство, а по-скоро нямаше търпение да компенсира провала си в секса. И сега за пръв път се изправяше пред истината. Каквато и да бе причината, той за миг се вцепени. Все още с ръка на дръжката на чекмеджето, гледаше апарата като хипнотизиран. В този миг Карла можа да види, че мечтата му за любов е осквернена и че гневът му ще бъде страшен.