Най-сетне вдигна очи. Изгледа трите жени и се спря на Мод.
— Ти си направила това. Ти ме измами. Но ще бъдеш наказана.
Взе апарата и филмчетата, натъпка ги в джоба си и продължи.
— Арестувана сте, госпожо фон Улрих — пристъпи напред и сграбчи ръката й. — Отиваме в главната квартира на Гестапо.
Мод измъкна ръката си от хватката му и отстъпи крачка назад.
Йоахим замахна и я удари с все сила. Беше висок, здрав и млад Ударът се стовари в лицето на Мод и я събори на пода.
Кох се изправи над нея.
— Ти ме направи на глупак — вряскаше той, вече в истерия. — Ти ме излъга, а аз ти повярвах! И двамата ще бъдем изтезавани. И двамата си го заслужаваме!
Кох започна да рита Мод. Тя опита да се претърколи по-далеч, но опря в печката. Десният ботуш на лейтенанта се стоварваше върху ребрата й, бедрата й, корема й.
Ада го нападна и започна да дере лицето му. Той я помете с един удар. После изрита Мод в главата.
Карла се раздвижи.
Тя знаеше, че хората се възстановяват след всякакви травми по тялото, обаче нараняванията в главата често водеха до непоправими увреждания. Всъщност тя не си помисли това съзнателно. Действаше инстинктивно. Взе от масата тенджерата, която Ада така усърдно беше почистила. Улови я за дългата дръжка, вдигна я високо и удари с всичка сила Йоахим по темето.
Той се запрепъва зашеметен.
Карла го удари отново, още по-силно.
Кох рухна в несвяст на пода. Мод се отмести от пътя на падащото тяло, седна облегната на стената и притисна гърдите си.
Карла пак вдигна тенджерата.
Мод изкрещя:
— Не! Спри!
Карла остави тенджерата на масата.
Йоахим се размърда, опита да се надигне.
Ада грабна тенджерата и го удари свирепо. Карла се помъчи а я спре, ала Ада беше неудържима в лудата си ярост. Удряше изпадналия в безсъзнание младеж отново и отново, докато не се измори. После пусна тенджерата и тя изтрополи на пода.
Мод с мъка застана на колене и се втренчи в Йоахим. Очите му бяха широко отворени. Носът му беше изкривен. Черепът му беше смазан. От ухото му течеше кръв. Като че не дишаше.
Карла коленичи до него и допря пръсти до шията му, за да потърси пулс. Нямаше.
— Мъртъв е — продума тя. — Убили сме го. Божичко.
— Горкичкото глупаво момче — проплака Мод.
Задъхана от усилието, Ада попита:
— И какво правим сега?
Карла осъзна, че трябва да се отърват от тялото.
Мод с мъка се изправи на крака. Лявата страна на лицето й се подуваше.
— Мили Боже, как боли — рече тя, притискайки ребрата си. Карла предполагаше, че някое е пукнато.
Ада сведе очи към Йоахим и предложи:
— Можем да го скрием на тавана.
— Да. Докато съседите не започнат да се оплакват от миризмата — отвърна Карла.
— Тогава да го заровим в задния двор.
— И какво ще си кажат хората, когато видят как три жени копаят дълга шест стъпки яма в задния двор на берлинска градска къща? Че се надяваме да открием злато ли?
— Можем да копаем през нощта.
— Това по-малко подозрително ли ще изглежда?
Ада се почеса по главата.
— Трябва да отнесем тялото някъде и да го оставим. В някой парк или канал — заяви Карла.
— А как ще го носим? — поинтересува се Ада.
— Не тежи много — печално рече Мод. — Толкова е слаб и жилав.
— Проблемът не е в теглото — отговори Карла. — Двете с Ада Можем да го носим. Обаче трябва да го направим някак без да предизвикваме подозрения.
— Де да имахме автомобил — въздъхна Мод.
Карла поклати глава.
— Без друго никой не може да вземе бензин.
Трите жени замълчаха. Навън вече се здрачаваше. Ада извади някаква кърпа и я омота около главата на Йоахим, за да не замърси кръвта му пода. Мод тихо плачеше. Сълзите се търкаляха по изкривеното й от болка лице. На Карла й се щеше да прояви съчувствие, но първо трябваше да реши проблема.
— Можем да го сложим в някакъв сандък — предположи тя.
— Само ковчегът има подходящ размер — отговори Ада.
— А някаква мебел? Бюфет да речем?
— Много тежко е — каза Ада и се умисли. — Обаче гардеробът от моята стая е по-лек.
Карла кимна. „Предполагаше се, че една слугиня не разполага с много тоалети, а и не й трябва масивна махагонова мебелировка“, помисли Карла с леко неудобство. Затова в стаята на Карла имаше тясно и разхлопано чамово гардеробче.