— Хайде да го донесем.
Преди войната Ада живееше в сутерена, но сега там имаше бомбоубежище, и тя се беше преместила на горния етаж. Двете с Карла се качиха. Ада отвори гардеробчето и смъкна всички дрехи. Не бяха много — две униформи, няколко рокли и палто, все овехтели. Положи ги спретнато на единичното легло.
Карла наклони гардероба и прецени тежестта му. Беше лек, но неудобен и на двете жени им трябваха няколко минути да го извадят от стаята и да го свалят по стълбите.
Най-сетне положиха гардероба с вратите нагоре на пода във фоайето. Карла отвори вратите. Сега гардеробът заприлича на ковчег с капак на панти.
Карла се върна в кухнята и се приведе над трупа. Извади фотоапарата и филмчетата от джоба му и ги върна в чекмеджето на шкафа.
Карла улови ръцете на Йоахим, а Ада — краката. Вдигнаха го, пренесоха го от кухнята във фоайето и го спуснаха в гардероба. Ада отново омота кърпата около главата му, въпреки че кървенето беше престанало.
Трябваше ли да съблекат униформата му? Карла се позачуди. Така щеше да е по-трудно да се идентифицира трупът, обаче на нея щеше да й се наложи да се отърве от две неща, вместо от едно. Реши да не го събличат.
Взе чантата. Извади бежовата папка с документа, който стоеше в основата на всички събития от деня, и остави вестника и цигарите. Сложи папката на масата и прибра чантата при трупа.
Затвори вратата на гардероба и я заключи, за да не се изтърси тялото. Прибра ключа в джоба на роклята си.
Влезе в трапезарията и погледна през прозореца.
— Мръква. Това е добре.
— Какво ще си помислят хората? — попита Мод.
— Че изнасяме мебел. Може би го продаваме, за да имаме пари за храна.
— Две жени да носят гардероб?
— Жените непрекъснато правят такива неща в наши дни. Сега толкова много мъже са мобилизирани или са убити. Не можем да наемем камион за изнасянето, защото няма как да се вземе бензин.
— Защо правим всичко това по тъмно?
Карла си позволи да покаже раздразнение.
— Не знам, майко. Ако някой ни попита, ще се наложи да измисля нещо. Обаче трупът не може да остане вкъщи.
— Когато открият тялото, ще разберат, че е на жертва на убийство. Ще изследват нараняванията.
Карла също се притесняваше за това.
— Нищо не можем да направим.
— Може да опитат да проследят движението му през днешния ден.
— Йоахим каза, че не е разказвал за уроците по пиано. Искаше да удиви приятелите си със своите умения. Ако имаме късмет, никой няма да знае, че е идвал тук.
„А ако нямаме късмет“, рече си Карла, „всички ще загинем.“
— Какъв мотив за убийството ще допуснат?
— Ще открият ли следи от семенна течност по бельото му?
Мод смутено извърна поглед.
— Да.
— Тогава ще допуснат сексуален контакт, вероятно с друг мъж, който е завършил със сбиване.
— Надявам се да си права.
Карла не беше съвсем уверена, обаче не можеше да измисли нищо, което да могат да направят.
— В канала — предложи тя.
Трупът щеше да отплава и рано или късно да бъде намерен. Щеше да последва разследване на убийство. Щеше да им се наложи просто да се надяват разследването да не доведе до тях.
Карла отвори вратата.
Застана отпред и отляво на гардероба, а Ада — отзад и отдясно. Двете се наведоха.
Ада, която несъмнено имаше повече опит от господарките си в местенето на тежки предмети, каза:
— Наклонете го настрани и пъхнете ръце отдолу.
Карла я послуша.
— Сега лекичко вдигнете края.
Карла вдигна.
— Присвийте колене. Поемете тежестта. Изправете се.
Вдигнаха гардероба на височината на хълбоците си. Ада се наведе и подложи рамо под нейния край. Карла направи същото.
Двете жени се изправиха.
Тежестта се измести по посока на Карла, докато слизаха по стъпалата пред входа, но тя се справяше. Когато излязоха на улицата Карла се насочи към канала, на няколко пресечки от тяхната къща.
Вече се беше стъмнило. Нямаше луна. Само няколко бледи звезди. Заради затъмнението имаше голяма вероятност никой да не забележи как пускат гардероба във водата. Проблемът беше, че Карла почти не виждаше къде отива. Ужасяваше се при мисълта, че може да се спъне и да падне, гардеробът да се разбие на трески и убитият мъж да се покаже.
Край двете жени мина линейка с покрити фарове. Може би бързаше към някое пътно произшествие. По време на затъмнението ставаха доста автомобилни катастрофи. Следователно в квартала имаше и полицейски коли.