Карла си спомни за едно сензационно убийство от първите дни след започването на затъмнението. Някакъв мъж беше убил съпругата си, беше я натикал в сандък и беше прекарал трупа с велосипед през целия град, за да го изхвърли в река Хавел. Щеше ли полицията да си спомня този случай и да гледа с подозрение на всеки, който носи обемисти предмети?
Тъкмо докато мислеше това, край тях премина патрулна кола. Единият полицай изгледа жените с гардероба, но не спря.
Трупът сякаш ставаше все по-тежък. Вечерта беше топла и не след дълго Карла се обливаше в пот. Рамото я болеше от дъските и на нея й се щеше да бе подложила нагъната кърпичка под блузата си.
Завиха зад ъгъла и се натъкнаха на автомобилната катастрофа.
Осемколесен камион с ремарке, натоварен с дървен материал, се беше сблъскал челно с един мерцедес и автомобилът беше доста смазан. Патрулната кола и линейката осветяваха с фаровете си останките. В малкото езерце от мъждивата им светлина неколцина мъже се трупаха край мерцедеса. Явно катастрофата беше станала преди минути, понеже вътре още имаше хора. Един от фелдшерите от линейката се беше проврял през задната врата, за да провери какво е положението и могат ли вече да измъкнат пътниците.
Карла в миг се ужаси. Замря на място, обзета от ледено чувство за вина. Никой обаче не ги бе забелязал и тя бързо разбра, ле трябва просто бързо да се прокраднат обратно и да стигнат до канала по друга улица.
Тъкмо се обръщаше, когато един бдителен полицай насочи фенерчето си към нея.
Карла се изкушаваше да захвърли товара си и да побегне, но се овладя.
— Какво търсите тук? — попита полицаят.
— Изнасяме този гардероб, господин полицай — отвърна Карла и като си повъзвърна присъствие на духа, прикри гузната си нервност с престорено нездраво любопитство.
— Какво се е случило? — поиска да узнае тя и за повече убедителност добави: — Има ли убити?
По себе си Карла съдеше, че професионалистите не понасят подобни вампирски подпитвания. Както очакваше, полицаят презрително отговори:
— Не е Ваша работа. Сега се махайте оттук.
Той се обърна и насочи фенерчето си към вътрешността на смазания автомобил.
Тротоарът от тази страна на улицата беше свободен. Карла светкавично взе решение и продължи да върви направо. Двете с Ада понесоха гардероба към мястото на катастрофата.
Карла не откъсваше очи от екипа, който работеше в малкия кръг светлина. Мъжете бяха напълно съсредоточени върху задачите си и никой не вдигна поглед, когато тя мина край мерцедеса.
Сякаш й отне цяла вечност да мине по дължината на камиона. И щом достигна до задницата му, я споходи вдъхновение.
Тя спря.
Ада прошушна:
— Какво сега?
— Насам — отговори Карла и стъпи на платното зад камиона. — Сваляме гардероба. Без шум.
Положиха гардероба внимателно на земята.
— Тук ли ще го оставим? — попита шепнешком Ада.
Карла извади ключа от джоба си и отключи гардероба. Вдигна поглед. Доколкото можеше да прецени, хората още бяха при колата, на двадесетина стъпки от тях, от другата страна на камиона.
Отвори вратата на гардероба.
Йоахим беше втренчил празния си поглед право нагоре. Главата му още беше омотана в кървавата кърпа.
— Да го изсипем навън — каза Карла. — До колелата.
Двете наклониха гардероба, тялото се търкулна навън и се опря в гумите на камиона.
Карла измъкна окървавената кърпа и я метна в гардероба. Остави чантата до трупа; с радост се отърва от нея. Затвори и заключи вратата на гардероба, после двете с Ада го вдигнаха и отново го понесоха.
Вече беше лесно.
Когато се бяха отдалечили на петдесетина метра в тъмнината, Карла дочу някакъв глас:
— Мили Боже! Има още една жертва. Изглежда са прегазили пешеходец!
Карла и Ада свърнаха зад един ъгъл и облекчението заля младата жена като вълна. Бяха се освободили от тялото. Ако успееха да се доберат до дома, без да привличат повече внимание — и без някой да надникне в гардероба и да забележи кървавата кърпа — щяха да са в безопасност. Нямаше да има разследване на убийство. Йоахим се бе превърнал в пешеходец, случайна жертва на катастрофа заради затъмнението. Ако наистина беше влачен по паважа от колелата на камиона, щеше да има контузии, доста подобни на нанесените с дъното на тежката тенджера. Може би някой опитен патоанатом би забелязал разлика, обаче никой нямаше да реши, че е необходима аутопсия.