Грег беше заинтригуван. Знаеше, че в лекия изотоп на урана — U-235 — е заключена неизмерима енергия и беше прочел някои статии по въпроса в научните издания. Ала новините за изследванията бяха секнали преди няколко години и днес Грег разбра причината.
Научи, че според президента Рузвелт проектът върви прекалено бавно и затова Гроувс е назначен да размаха камшика.
Грег пристигна шест дни след преназначаването на Гроувс. Първата задача на лейтенанта за новия му началник беше да помогне да прикачи звездите за якичката на униформата си в цвят каки: Гроувс току-що бе повишен в бригаден генерал.
— Преди всичко, за да впечатлявам разните му там цивилни учени, с които ни се налага да работим — излая Гроувс. — Имам среща в кабинета на секретаря по отбраната след десет минути. Най-добре елате с мен, ще Ви послужи за запознаване с работата.
Гроувс беше масивен човек. При височина шест фута без един инч, трябва да имаше към двеста и петдесет-триста паунда тегло. Униформените му панталони бяха препасани високо върху дебелия корем. Косата му беше кестенява и, ако я оставеше по-дълга може би щеше да е къдрава. Челото му беше тясно, бузите — дебели, а брадичката — месеста. Тънкият му мустак едва се забелязваше. Беше непривлекателен човек във всяко едно отношение, така че Грег не гореше от нетърпение да започне работа с него.
Гроувс и антуражът му, включително и Грег, излязоха от сградата и тръгнаха по „Вирджиния авеню“ към „Нешънъл Мол“. По пътя Гроувс се обърна към Грег с думите:
— Когато ме назначиха, казаха, че тази работа ще спечели войната. Не знам вярно ли е, обаче планирам да действам, все едно е вярно. Добре е и Вие да правите така.
— Слушам.
Секретарят на войната още не се беше преместил в недовършения Пентагон и главната квартира на Департамента засега се помещаваше в стария арсенал — дълга, ниска и старомодна „временна“ постройка на „Конститюшън авеню“.
Секретарят Хенри Стимсън беше републиканец, поканен в правителството от президента, за да може неговата партия да не подкопава военните усилия чрез препирни в Конгреса. Седемдесет и пет годишният Стимсън беше опитен държавник, спретнат старец с бели мустаци и умен блясък в сивите очи.
Срещата беше официална и помещението беше пълно с големи клечки, включително началник-щаба на армията Джордж Маршал. Грег се притесняваше и с възхищение установи, че Гроувс се държи забележително спокойно за човек, който до вчера е бил само полковник.
Първо той описа как смята да наложи ред сред стотиците цивилни учени и десетките лаборатории, които участваха в проекта „Манхатън“. Не направи опит да угодничи пред висшите военни, които може би смятаха, че би трябвало те да отговарят за задачата. Изложи плановете си, без да се затормозява с изрази от сорта на „Ваше позволение“ и „ако не възразявате“. Грег се зачуди дали Гроувс просто не се мъчи да ги накара да го уволнят.
Грег чуваше толкова много нови неща, че му се прииска да си води записки, обаче никой друг не го правеше и той прецени, че няма да изглежда уместно.
Когато Гроувс приключи, един от присъстващите го попита:
— Знам, че количеството уран е от основно значение за проекта. Разполагаме ли с достатъчно?
— Има хиляда двеста и петдесет тона пех-бленда — рудата, която съдържа урановия оксид — в един склад на Стейтън Айлънд.
— Хубаво ще е да вземем част от него.
— Закупих цялото количество в петък, господине.
— В петък? В деня, след като Ви назначиха?
— Точно така.
Секретарят на войната прикри усмивката си. Изненадата на Грег от арогантността на Гроувс започна да прераства във възхищение от твърдостта му.
Един адмирал се обади:
— Какво става с повишаването на приоритета на този проект? Трябва да се разберете с Управлението на военната промишленост.
— В събота се срещнах с Доналд Нелсън, господине — отговори Гроувс. — Помолих го да повиши нашия приоритет.
— И той какво отговори?
— Отказа.
— Това е проблем.
— Вече не е. Обясних му, че ще се наложи да препоръчам на Президента да прекратим проекта „Манхатън“, защото Управлението на военната промишленост отказва да съдейства. Тогава той ни даде приоритет ААА.
— Хубаво — каза секретарят по отбраната.
Грег отново беше впечатлен. Гроувс беше голяма работа.
Стимсън продължи: