— И така, над Вас ще стои деветчленна комисия, която ще отговаря пред мен. Деветте члена бяха предложени…
— По дяволите, не — прекъсна го Гроувс.
— Какво казахте? — изуми се секретарят.
„Естествено“, рече си Грег, „Гроувс отиде твърде далеч.“
— Не мога да докладвам пред деветчленна комисия, господин секретар — обясни Гроувс. — Никога няма да успея да ги накарай да ми се махнат от главата.
Стимсън се усмихна. Очевидно беше достатъчно опитен, та да не се обижда от подобни отговори, затова отвърна:
— Каква бройка бихте препоръчали, генерале?
Грег забеляза, че Гроувс иска да каже „Нито един“, обаче отговори:
— Трима ще е отлично.
— Добре — съгласи се Стимсън за удивление на Грег. — Нещо друго?
— Ще ни трябва много място, около шестдесет хиляди акра, за фабриката за обогатяване на урана и за съпътстващата техника. Има подходящ парцел в Оук Ридж, Тенеси. Представлява долина, така че ако стане авария, експлозията ще е ограничена.
— Авария ли? — попита генералът. — Възможно ли е?
Гроувс не можа да скрие, че намира въпроса за глупав.
— Ние произвеждаме експериментална бомба, за Бога. Бомба, която обещава да изравни със земята среден по големина град с един удар. Ще излезем адски тъпи, ако пренебрегнем вероятни аварии.
Адмиралът като че ли се канеше да възрази, обаче Стимсън се намеси:
— Продължавайте, генерале.
— В Тенеси земята е евтина. Електричеството също е евтино, а нашата фабрика ще използва огромни количества електричество.
— Значи предлагате да купим земята.
— Предлагам да я разгледаме днес — отговори Гроувс и си погледна часовника. — Всъщност, вече трябва да тръгвам, за да взема влака до Ноксвил.
Той се изправи и додаде:
— Ако ме извините, господа, не искам да губя повече време.
Присъстващите бяха смаяни. Дори Стимсън изглеждаше изумен. Никой във Вашингтон не би и сънувал да си излезе от кабинета на министър, без да му подскажат, че са привършили с него. Това беше небивало нарушаване на етикета. Обаче Гроувс явно не го беше грижа.
И му се размина.
— Отлично — заяви Стимсън. — Нека не Ви задържаме.
— Благодаря, господине — отговори Гроувс и излезе.
Грег изхвърча подире му.
II
Най-хубавата цивилна секретарка в новата сграда на Департамента на войната беше Маргарет Каудри. Имаше големи тъмни очи и широка, чувствена уста. Когато седеше пред пишещата машина и вдигнеше поглед към някого, той имаше чувството, че вече прави любов с нея.
Баща й беше превърнал пекарството в голяма индустрия: „Курабийките на Каудри са хрупкави като мамините!“. На Маргарет не й се налагаше да работи, но така тя даваше своя принос във войната. Преди да я покани на обяд, Грег се беше постарал тя да разбере, че и той е милионерски син. Богатите наследнички обикновено предпочитаха да излизат с богати момчета — така можеха да са сигурни, че не ги ухажват заради парите.
Вече беше октомври и времето беше студено. Маргарет беше стилна във вталеното тъмносиньо палто с подплънки на раменете. Баретата й подхождаше на палтото и имаше военен фасон.
Отидоха в „Риц-Карлтън“, но Грег видя, че баща му обядва тук с Гладис Анджелъс. Не искаше да се присъединяват към тях. Когато обясни на Маргарет, тя отговори:
— Няма проблем. Ще обядваме в Университетския дамски клуб. Точно зад ъгъла е. Членувам в него.
Грег никога не беше ходил там, но му се стори, че знае нещо за това място. Порови в паметта си, но мисълта му убягваше и той се отказа.
В клуба Маргарет свали палтото и разкри наситеносиня кашмирена рокля, която съблазнително подчертаваше фигурата й. Подобно на всички възпитани дами, остана с шапка и ръкавици.
Както обикновено, Грег се наслаждаваше на усещането да отиде някъде с красиво момиче под ръка. В Университетския дамски клуб имаше малко мъже, но всички му завидяха. Грег никога не би признал, обаче това му доставяше почти толкова голямо удоволствие, колкото сексът.
Поръча бутилка вино. По френски маниер, Маргарет смеси своето с минерална вода и обясни:
— Не искам целият ми следобед да премине в поправяне на печатни грешки.
Грег й разказа за генерал Гроувс.
— Наистина решителен мъж. Прилича на зле облечена версия на баща ми.
— Всички го мразят — каза Маргарет.
Грег кимна и додаде: