— Държи се с хората все едно глади котка обратно на косъма.
— И баща ти ли е такъв?
— Понякога. Обаче обикновено използва очарованието си.
— И моят баща е същият! Може би всички преуспели мъже са еднакви.
Сервираха им скоро. Обслужването във вашингтонските ресторанти се беше забързало. Страната бе във война и всички имаха спешна работа.
Една сервитьорка им поднесе менюто с десертите и Грег с изумление разпозна Джаки Джейкс.
— Здравей, Джаки!
— Здрасти, Грег! — отвърна тя в опит да прикрие нервността си с фамилиарност. — Как я караш?
Грег си спомни — детективът му беше казал, че Джаки работи в този клуб. Тъкмо това му се беше изплъзнало от паметта преди малко.
— Добре съм — отговори той. — Ами ти?
— Отлично.
— Всичко ли си върви по старому?
Грег се питаше дали баща му продължава да плаща издръжка на Джаки.
— Горе-долу.
Грег предположи, че някой от адвокатите на баща му й изпраща парите и Лев съвсем е забравил за това.
— Това е добре — каза той.
Джаки си припомни служебните задължения.
— Мога ли да ви предложа десерт?
— Да, благодаря.
Маргарет поръча плодова салата, а Грег — сладолед.
Когато Джаки се отдалечи, Маргарет каза:
— Много е хубава.
И загледа Грег очаквателно.
— Май да.
— Няма венчална халка.
Грег въздъхна. Жените бяха толкова схватливи.
— Чудиш се как така съм приятел с красива чернокожа сервитьорка, която не е омъжена. Мога да ти кажа истината. Когато бях на петнадесет години, имах връзка с нея. Надявам се това да не те шокира.
— Шокира ме, разбира се. Аз съм морално отвратена.
Не личеше дали се шегува или говори сериозно. Нещо по средата. Грег беше сигурен, че тя не е истински скандализирана, обаче вероятно не й се щеше да го оставя с впечатлението, че е лекомислена по отношение на секса. Поне не и при първия им обяд.
Джаки поднесе десертите и попита ще желаят ли кафе. Нямаха време — в армията не вярваха в дългите обедни почивки — и затова Маргарет поиска сметката.
— Тук не се позволява на гостите да плащат — обясни тя.
Когато Джаки си тръгна, Маргарет каза:
— Хубавото е, че толкова я харесваш.
— Наистина ли? — изненада се Грег. — Предполагам, че имам приятни спомени. Нямам нищо против пак да съм на петнадесет години.
— И въпреки това тя се бои от тебе.
— Няма такова нещо!
— Ужасява се.
— Не мисля така.
— Вярвай ми. Мъжете са като слепци, обаче жените забелязват такива неща.
Грег се вгледа внимателно в Джаки, когато тя донесе сметката, и осъзна, че Маргарет има право. Джаки още се боеше. Всеки път, щом видеше Грег, тя си спомняше Джо Брехунов и неговия бръснач.
Това разгневи Грег. Момичето имаше право да живее спокойно.
Той щеше да направи нещо по въпроса.
Маргарет беше проницателна и отбеляза:
— Мисля, че знаеш защо тя се бои.
— Баща ми я заплаши. Той се притесняваше, че мога да се оженя за нея.
— Баща ти страшен ли е?
— Обича да постига своето.
— Моят баща е същият. Сладък като черешов пай, докато не му противоречиш. Тогава става зъл.
— Много се радвам, че разбираш.
Върнаха се на работа. Грег беше ядосан цял следобед. Проклятието на баща му още лежеше като петно върху живота на Джаки. И какво можеше да направи той?
А какво би направил баща му? Ето така беше правилно да се зададе въпросът. Лев щеше да преследва своето напълно целенасочено и без да се притеснява дали няма да засегне някого. Генерал Гроувс щеше да се държи по същия начин. „И аз мога да съм такъв“, помисли Грег, „аз съм син на баща си.“
В ума му започна да се очертава план.
Прекара следобеда в четене и резюмиране на междинен доклад от металургичната лаборатория на Чикагския университет. Сред тамошните учени беше и Лео Силард, човекът, който пръв беше установил верижната ядрена реакция. Силард беше унгарски евреин, учил в Берлинския университет до съдбовната 1933 година. Изследователският екип в Чикаго се водеше от Енрико Ферми, италиански физик. Ферми, чиято съпруга беше еврейка, бе напуснал Италия, когато Мусолини обнародва своя Манифест за расата.
Грег се питаше дали фашистите си дават сметка колко много блестящи учени са избягали при враговете им заради техния расизъм.