Той разбираше отлично физиката. Теорията на Ферми и Силард беше, че когато един неутрон се сблъска с ураниевия атом, ударът ще породи два неутрона. Тези два неутрона после ще се сблъскат с други ураниеви атоми и ще породят четири неутрона, после осем и така нататък. Силард беше нарекъл този процес верижна реакция — гениално.
Така един тон уран би могъл да произведе енергия, равна на енергията от три милиона тона въглища. На теория.
На практика, това така и не бе направено.
Ферми и екипът му строяха реактор на Стагфийлд, неизползван футболен стадион, собственост на Чикагския университет. За да предотвратят спонтанната експлозия на материала, те то обвиваха в графит, който поглъщаше неутроните и прекъсваше верижната реакция. Целта беше много плавно да повишават радиоактивността до момент, в който повече се произвежда, отколкото се поглъща — доказателство, че верижната реакция съществува — после бързо да прекъснат, преди да са взривили реактора, стадиона, университетския кампус и може би по-голямата част от Чикаго.
Засега нямаха успех.
Грег написа благоприятно резюме, помоли Маргарет Каудри веднага да го напечата и го отнесе на генерал Гроувс.
Генералът прочете първия параграф и попита:
— Ще проработи ли?
— Хммм, господине…
— Вие сте проклетият учен тук. Ще проработи ли?
— Да, господине, ще проработи.
— Добре тогава — отговори Гроувс и хвърли резюмето в коша.
Грег се върна зад бюрото си и поседя така, вторачен в Периодичната таблица, окачена на отсрещната стена. Беше уверен, че ядреният реактор ще свърши работа. Повече се тревожеше как да накара баща си да не застрашава Джаки.
По-рано беше преценил, че трябва да се справи с проблема така, както би го направил Лев. Сега започна да обмисля детайлите. Трябваше да заеме драматична поза.
Планът му започна да добива по-ясна форма.
Ала стигаше ли му смелост да се сблъска с баща си?
В пет Грег излезе от работа.
По пътя към дома спря в магазин за бръснарски принадлежности и купи един прав бръснач, от сгъваемите.
— С брада като Вашата ще видите, че е по-добър от самобръсначките — увери го продавачът.
Грег обаче не смяташе да го ползва по предназначение.
Живееше в постоянно запазения за баща му апартамент в „Риц-Карлтън“. Когато се прибра, Лев и Гладис пиеха коктейли.
Припомни си първата среща с Гладис преди седем години — в същата стая, където тя седеше на същия тапициран в жълта коприна диван. Днес беше още по-прочута. Лев беше уредил участието й в цяла серия безсрамно войнолюбиви филми, в които тя побеждаваше високомерните нацисти, надхитряше садистичните японци и грижите й възстановяваха здравето на американски пилоти с мъжествени брадички. Грег забеляза, че далеч не беше толкова красива, колкото на двадесет години. Кожата на лицето й вече не беше така съвършено гладка; косата й не изглеждаше толкова лъскава; при това носеше корсет, вещ, която по-рано несъмнено би отхвърлила с презрение. Но тъмносините й очи все още бяха неустоимо примамливи.
Грег прие едно мартини и седна. Наистина ли щеше да въстане срещу баща си? Не беше го сторил през седемте години, изминали след първата среща с Гладис. Може би вече бе време.
„Ще го направя по неговия начин“, помисли Грег.
Отпи от мартинито и остави чашата на тънкокрака помощна масичка. После небрежно заговори на Гладис:
— Когато бях на петнадесет години, баща ми ме запозна с една актриса на име Джаки Джейкс.
Лев се ококори.
— Не мисля, че я познавам — отвърна Гладис.
Грег извади бръснача от джоба си, но не го отвори. Държеше го в ръка, като че опитваше тежестта му.
— Аз се влюбих в нея.
— Защо измъкваш тази стара история сега? — попита Лев.
Гладис усети напрежението и се разтревожи.
— Татко се боеше, че може да се оженя за нея — продължи Грег.
Лев се изсмя подигравателно.
— За тази евтина проститутка?
— Такава ли беше? Аз пък си мислех, че е актриса — отговори Грег и хвърли поглед към Гладис.
Тя пламна от неизречената обида.
— Татко я посети, като взе и своя колега Джо Брехунов. Срещала ли си го, Гладис?
— Не ми се вярва.
— Късметлийка си. Джо има ето такъв бръснач — Грег отвори бръснача и острието проблесна.
Гладис пое дълбоко дъх.
Лев проговори: