— Не знам какви игрички си въобразяваш, че играеш…
— Имай малко търпение — прекъсна го Грег. — Гладис иска да чуе историята докрай.
Грег се усмихна на Гладис. Тя изглеждаше ужасена.
— Татко каза на Джаки, че ако тя отново се срещне с мен, Джо ще нареже лицето й с бръснача.
Лекичко завъртя острието и Гладис изписка.
— Върви по дяволите — изруга Лев и пристъпи към сина си. Грег вдигна ръката, в която държеше бръснача, и Лев спря.
Младежът не знаеше дали е способен да нарани баща си, ала и Лев не знаеше.
— Джаки живее тъкмо тук, във Вашингтон — съобщи Грег.
— И пак ли я чукаш? — грубо попита баща му.
— Не. Нито пък която и да е друга, макар че имам планове за Маргарет Крауди.
— Пекарската наследничка ли?
— Защо питаш? Да не би да искаш Джо да заплаши и нея?
— Не ставай глупак.
— Джаки сега е сервитьорка. Тя така и не получи филмовата роля, за която се надяваше. Понякога я срещам на улицата. Днес тя ми сервира в един ресторант. Всеки път, щом ме види, тя мисли, че Джо ще отиде пак при нея.
— Трябва да се е побъркала — рече Лев. — Бях забравил всичко за нея допреди пет минути.
— Мога ли да й предам това? Мисля, че вече отдавна е заслужила спокойствие.
— По дяволите, кажи й каквото искаш. За мен тя не съществува.
— Това е прекрасно. Тя ще го чуе с удоволствие.
— Сега прибери проклетия бръснач.
— Още нещо. Едно предупреждение.
Лев видимо се разгневи:
— Ти предупреждаваш мен?
— Ако нещо лошо се случи с Джаки, каквото и да е… — и Грег леко размърда бръснача.
— Не ми казвай, че ще накълцаш Джо Брехунов — презрително отвърна Лев.
— Не.
Лев като че се поуплаши.
— Да не би да нападнеш мен?
Грег поклати глава.
— Какво, за Бога, ще направиш? — ядосано попита Лев.
Грег погледна Гладис.
На нея й трябваше секунда да разбере. Тогава се сгърчи в канапето и покри страните си с длани, сякаш искаше да ги предпази. Пак изписка, този път малко по-силно.
— Ах, ти, малък мръсник — рече Лев.
— Ти би постъпил по същия начин, татко — отговори Грег.
После излезе.
Тръшна вратата и се облегна на стената. Дишаше тежко, все едно беше тичал. Никога през живота си не бе изпитвал такъв страх. Но се чувстваше като победител. Изправи се срещу стария, използва собствената му тактика срещу него, даже малко го постресна.
Тръгна към асансьора и прибра бръснача в джоба си. Дишането му се успокои. Той погледна назад по коридора, сякаш очакваше баща му да се завтече след него. Но вратата на апартамента остана затворена. Грег слезе с асансьора във фоайето.
Влезе в бара и си поръча сухо мартини.
III
В неделя Грег реши да посети Джаки.
Искаше да й съобщи добрата новина. Помнеше адреса — единствената информация, за която някога беше плащал на частен детектив. Ако не се беше преместила, би трябвало да живее точно от другата страна на „Юниън стейшън“. Беше й обещал да не ходи там, но днес можеше да й обясни, че подобна предпазливост вече е излишна.
Отиде с такси. Докато прекосяваше града, Грег си каза, че ще се радва да тегли чертата под аферата с Джаки. Първата му любовница му беше мила, но той не искаше да участва в живота й по какъвто и да е начин. Щеше с облекчение да освободи съвестта си от нея. И тогава, при следващата им случайна среща, тя вече нямаше да изглежда уплашена до смърт. Можеха да се поздравят, да си побъбрят и да си продължат по пътя.
Таксито го отведе в беден квартал с едноетажни къщи с ниски телени огради около малки дворчета. Грег се питаше как ли живее Джаки напоследък. Какво прави през вечерите, които толкова държеше да запази за себе си? Несъмнено гледаше кино с приятелки. Ходеше ли на футболните мачове на вашингтонските Редскинс, следеше ли игрите на бейзболния отбор Натс? Когато я питаше дали има приятел, тя винаги се държеше загадъчно. Или пък беше омъжена, но не можеше да си позволи пръстен. Според изчисленията на Грег, Джаки трябваше сега да е на двадесет и четири години. Ако търсеше подходящия жених, би трябвало вече да го е открила. Но тя никога не беше споменавала пред него за съпруг. Детективът — също.
Плати на шофьора и слезе пред спретната къщичка с цветя в саксии в настлано с цимент предно дворче. По-уютно, отколкото бе очаквал. Когато отвори портичката, Грег веднага чу кучешки лай. Логично: една жена, която живее сама, би се чувствала в по-голяма безопасност с куче. Грег застана на верандата и натисна звънеца. Лаят се усили. Звучеше като голямо куче, но Грег знаеше, че това може и да е заблуда.