Выбрать главу

Тази вечер Грег и майка му вечеряха заедно в апартамента. Той беше сложил смокинг, за да й достави удоволствие.

— Обичам моите мъже да са добре облечени — често казваше Марга.

За вечеря имаха рибена супа, печено пиле и любимия на Грег от детинство — прасковен пай.

— Майко, имам новини за теб — нервно подхвана Грег, докато прислужницата наливаше кафе. Боеше се, че тя ще се ядоса. Не се страхуваше за себе си, а за Джорджи. Чудеше се това ли е да си родител — да се тревожиш за друг, повече отколкото за теб самия.

— Добри новини ли? — полюбопитства Марга.

Напоследък бе понатежала, но и на четиридесет и шест си оставаше красавица. И да имаше посивели коси, фризьорът й умело ги прикриваше. Тази вечер носеше семпла черна рокля и диамантно колие.

— Много добри новини, но малко изненадващи, така че не се гневи, моля те.

Марга повдигна вежда, но замълча.

Грег извади от джоба си снимка — Джорджи на велосипед с панделка на дръжките. На задното колело бяха прикрепени помощни колелца. На лицето на детето бе изписан възторг. До него беше приклекнал гордият Грег.

Той подаде фотографията на майка си.

Тя умислено я разгледа. След минута каза:

— Предполагам, че си подарил на това момченце колело за Коледа.

— Точно така.

Марга вдигна поглед.

— Да не би да ми казваш, че имаш дете?

Грег кимна.

— Името му е Джорджи.

— Женен ли си?

— Не.

Марга захвърли снимката и гневно възкликна:

— За Бога! Какво ви има на вас, Пешкови?

Грег се смая.

— Не знам какво искаш да кажеш.

— Още едно незаконно дете! Още една жена, която отглежда детето си сама!

Грег разбра, че майка му приема Джаки за по-млада версия на самата себе си.

— Майко, аз бях на петнадесет години…

— Защо не можете да сте нормални?! — фучеше Марга. — Боже милостиви, какво лошо има в това да създадете нормално семейство?

Грег сведе очи.

— Нищо лошо няма.

Грег се почувства засрамен. Досега беше гледал на себе си като на пасивна страна в тази драма, даже като на жертва. Всичко му бе причинено от баща му и от Джаки. Ала майка му не виждаше нещата така и сега той разбра, че е права. Не беше се подвоумил, преди да спи с Джаки; не беше полюбопитствал, когато тя безгрижно му каза да не се притеснява за предпазни мерки; не се изправи срещу баща си, когато Джаки си отиде. Беше много млад, да. Но ако беше достатъчно голям да прави секс, то беше достатъчно голям и да си понесе последиците.

Марга продължаваше да се гневи.

— Не помниш ли ти как я караше? „Къде е татко? Защо не спи тук? Защо не можем да идем с него в къщата на Дейзи?“ А после, сбиванията в училище, когато момчетата те наричаха „копеле“? О как се ядоса, когато ти отказаха достъп до проклетия яхтклуб?

— Помня, разбира се.

Марга стовари отрупания си с пръстени юмрук върху масата и кристалните чаши потрепериха.

— Тогава как можеш да подложиш друго момченце на подобни мъки?

— Допреди два месеца не знаех за детето. Татко подплаши майка му и я прогони.

— Коя е майката?

— Казва се Джаки Джейкс. Сервитьорка е — отговори Грег и извади друга фотография.

Майка му въздъхна.

— Красива негърка.

Беше почнала да се успокоява.

— Надяваше се да стане актриса. Предполагам, че се е отказала, когато Джорджи се е появил.

Марга кимна.

— Една бременност проваля кариерата по-бързо и от гонорея.

Грег забеляза, че според майка му явно една актриса трябва да спи само с подходящите мъже, за да се издигне. Откъде, по дяволите, би могла да знае? Всъщност, била е певица в нощен клуб, когато се е запознала с баща му…

Грег не искаше да се задълбочава в тази посока.

— А ти какво й подари за Коледа? — попита Марга.

— Здравна застраховка.

— Добър избор. По-добре от плюшено мече.

Чуха се стъпки във фоайето. Лев беше дошъл. Грег припряно рече:

— Майко, ще се запознаеш ли с Джаки? Ще приемеш ли Джорджи за свой внук?

Марга притисна устата си с ръка.

— Божичко! Аз съм баба!

Не знаеше дали трябва да е потресена или поласкана.

Грег се приведе към нея.

— Не искам татко да го отхвърли. Моля те!

Преди тя да успее да отговори, влезе Лев.