Марга го посрещна:
— Здравей, скъпи. Как премина вечерта ти?
Лев начумерено седна на масата.
— Е, обясниха ми в най-пълни подробности какви недостатъци имам. Така че, да, прекарах отлично.
— Бедничкият. Храната достатъчна ли беше? Мога за минутка да ти направя омлет.
— Храната беше добра.
Фотографиите бяха на масата, но Лев още не ги забелязваше.
Прислужницата влезе и попита:
— Ще желаете ли кафе, господине?
— Не, благодаря.
Марга заръча:
— Донесете водка, ако господин Пешков поиска питие по-късно.
— Да, госпожо.
Грег отбеляза колко внимателно майка му се грижеше за удобството и удоволствието на Лев. Предположи, че затова той нощува тук, а не у Олга.
Прислужницата донесе бутилка и три малки чашки на сребърен поднос. Лев още пиеше водката по руски маниер, топла и неразредена.
— Татко, познаваш Джаки Джейкс… — подхвана Грег.
— Пак ли тя? — раздразнено попита Лев.
— Да, защото има нещо, което не знаеш за нея.
Това привлече вниманието на стария Пешков. Той ненавиждаше самата мисъл, че другите могат да знаят нещо, което не му е известно.
— Какво?
— Тя има дете — съобщи Грег и побутна снимките по полираната маса.
— Твое ли е?
— На шест години е. Ти как мислиш?
— Не е вдигнала абсолютно никакъв шум.
— Боеше се от тебе.
— Какво си мислеше, че мога да направя — да сваря детето и да го изям?
— Не знам, татко — ти си специалистът по плашенето на хората.
— И ти се учиш — изгледа го тежко Лев.
Имаше предвид сцената с бръснача. „Може и да е вярно“, помисли си Грег.
— Защо ми показваш тези снимки? — попита баща му.
— Предположих, че би искал да знаеш за внука си.
— Да, от някаква си второкласна актриса, която се надяваше да върже някой богат мъж!
Марга се намеси:
— Скъпи! Моля те, спомни си, че и аз бях второкласна певица, която се надяваше да върже някой богат мъж.
Лев беше бесен. Свирепо изгледа Марга. После изражението му се промени.
— Знаеш ли какво? Всъщност си права. Кой съм аз да съдя Джаки Джейкс?
Грег и Марга го зяпаха, учудени от внезапното му смирение.
Лев продължи.
— Та аз съм също като нея. Аз бях само един безпаричен келеш от питерските бордеи, докато не се ожених за Олга Вялова, дъщерята на моя шеф.
Грег и майка му се спогледаха и Марга едва доловимо сви рамене, сякаш искаше да каже: „човек никога не знае“.
Лев пак разгледа снимките.
— Като оставим настрани цвета, момчето прилича на брат ми Григорий. Ето ти изненада. Досега си мислех, че всички негърчета са еднакви.
Грег едва можеше да си поеме дъх.
— Ще се срещнеш ли с него, татко? Ще дойдеш ли с мен да се запознаеш с внука си?
— Да, по дяволите.
Лев отвори бутилката, наля водка и подаде чашките на Марга и Грег. После попита:
— Впрочем, как се казва момчето?
— Джорджи.
Лев вдигна наздравица:
— За Джорджи!
Тримата отпиха.
Петнадесета глава
1943 година (I)
I
Лойд Уилямс крачеше сам нагоре по стръмната пътека, след отчаяните бежанци.
Дишаше леко. Свикнал беше. Вече беше прехвърлял Пиренеите няколко пъти. Носеше еспадрили, с които стъпваше по-стабилно по каменистата земя. Върху синия гащеризон беше облякъл тежко палто. Сега слънцето беше жарко, но по-късно, когато се изкачаха по-високо, температурата щеше да спадне до точката на замръзване.
Пред Лойд вървяха две набити товарни кончета, трима местни и осем изнурени, мърляви бежанци, всички нарамили багаж. Трима бяха американски летци — оцелелият екипаж на един бомбардировач В-24 Либърейтър, разбил се в Белгия. Други двама бяха британски офицери, избягали от военнопленническия лагер Офлаг 65 в Страсбург. Останалите бяха чешки комунист, еврейка с цигулка и тайнствен англичанин на име Уотърмил, някакъв шпионин по всяка вероятност.
Всички идваха отдалеч и бяха преживели много трудности. Вече минаваха последния участък от пътя си. Той беше и най-опасен. Заловяха ли ги сега, щяха да ги измъчват, докато не предадат храбрите хора, които им бяха помагали по пътя.
Начело на групата вървеше Тереза. Изкачването беше трудно за непривикнали хора, обаче се налагаше да поддържат бързо темпо, за да прекарат възможно най-малко време на открити места. А Лойд бе открил, че бегълците по-рядко се бавеха, ако ги водеше някоя дребничка и пленително красива жена.