Обърна се към Лойд и додаде:
— Опасявам се, че твоята група трябва да се насочи към най-близката железопътна гара.
— Я чакай. Камионът е собственост на моята организация. И шофьорът работи за мен.
Лойд беше купил форда със своя бюджет от МИ9, департаментът, който подпомагаше избягалите военнопленници.
— Нищо не може да се направи — отсече Лаутър. — Уотърмил е с приоритет.
Хората от разузнаването винаги бяха убедени, че са с предимство.
— Не съм съгласен — каза Лойд. — Не виждам причина да не отидем всички заедно до Барселона с камиона, както е по план. Оттам ще можеш да отведеш Уотърмил в Мадрид с влака.
— Не ти искам мнението, момко. Просто прави каквото ти се каже.
Самият Уотърмил се намеси с благоразумен глас:
— Аз с радост ще споделя камиона.
— Оставете това на мен, ако обичате — рече му Лаутър.
Лойд подчерта:
— Всички тези хора току-що прехвърлиха Пиренеите пешком. Изтощени са.
— Значи е по-добре да си починат, преди да продължат.
Лойд поклати глава.
— Прекалено е опасно. Кметът на онова градче на хълма симпатизира на нацистите. Затова се срещаме тук. Обаче по-нататък по долината политиката е друга. Както знаеш, Гестапо е навсякъде, а повечето испански полицаи са на тяхна страна, не на наша. Има сериозна опасност хората, които водя, да бъдат арестувани за незаконно влизане в страната. Сам знаеш колко трудно е да измъкнеш човек от затворите на Франко, дори и да е невинен.
— Няма да си губя времето да споря с тебе. Аз съм с по-висок чин.
— Не, не си.
— Моля?
— Аз съм майор. Така че не ми викай „момко“, ако не искаш някое кроше в носа.
— Моята мисия е спешна!
— Защо тогава не докара свой транспорт?
— Защото този беше наличен!
— Не, не беше.
Едрият американец, Уил Донъли, пристъпи напред и заговори провлечено:
— Аз съм с майор Уилямс. Той току-що ми спаси живота. Докато Вие, майор Лаутър, не сте свършили нищо.
— Това няма нищо общо — възрази Лаутър.
— Е, положението е съвършено ясно — прекъсна го Донъли. — Камионът е на майор Уилямс. Майор Лаутър иска камиона, обаче няма да го получи. Точка по въпроса.
— Не се месете — каза Лаутър.
— По една случайност аз съм подполковник, следователно съм с по-висок чин и от двама ви.
— Но случаят не е под Вашата юрисдикция.
— Явно и под Вашата не е — отговори Донъли и се обърна към Лойд:
— Няма ли да тръгваме вече?
— Настоявам! — пенеше се Лаутър.
Донъли му отвърна:
— Майор Лаутър, млъквайте и вървете на майната си. Това е заповед.
Лойд прикани групата:
— Хайде, хора, качвайте се.
Лаутър го гледаше свирепо.
— Ще ти го върна, уелско копеленце такова.
II
Глухарчетата в Лондон вече цъфтяха, когато Дейзи и Бой отидоха на преглед.
Посещението при лекаря беше идея на Дейзи. До гуша й беше дошло Бой да я обвинява, че не може да забременее. Той непрестанно я сравняваше със снаха си Мей — съпругата на брат му Анди — която вече беше родила три деца.
— Сигурно нещо не ти е наред — нападателно беше заявил Бой.
— Навремето забременях веднъж — отговори Дейзи. Тя потрепери, когато си спомни болката от помятането; после си спомни как Лойд се грижеше за нея и усети друга болка.
— Нещо може да е станало след това и да си безплодна — упорстваше Бой.
— Може пък ти да си безплоден.
— Какво искаш да кажеш?
— Със същия успех нещо може да не е наред с теб.
— Абсурд.
— Слушай сега, ще сключим сделка — подхвана Дейзи и й хрумна, че преговаря като баща си. — Аз ще отида на преглед, ако и ти се прегледаш.
Бой беше изненадан, поколеба се и отговори:
— Добре. Иди първо ти. Ако кажат, че си добре, ще отида и аз.
— Не. Първо ти.
— Защо?
— Защото не вярвам, че спазваш обещанията си.
— Добре тогава, отиваме заедно.
Дейзи не можеше да прецени защо се притеснява. Тя не обичаше Бой — отдавна не го обичаше. Беше влюбена в Лойд Уилямс, а той още бе в Испания с мисия, за която не можеше да говори много. Но Дейзи беше омъжена за Бой. Той й изневеряваше, разбира се, с доста жени. Тя също беше извършила прелюбодеяние, макар и само с един мъж. Нямаше морални основания, на които да се опре, и това я парализираше. Просто имаше чувството, че ако изпълни дълга си като съпруга, ще може да запази последните останки от самоуважението си.