На другия ден се събуди късно. По пладне още беше облечена в черна копринена роба и пиеше кафе в малката трапезария. Прислужницата й, петнадесетгодишно момиче, влезе и обяви:
— Майор Уилямс е тук, госпожо.
— Моля? Не може да бъде! — изписка Дейзи.
Лойд влезе при нея, преметнал мешката през рамо.
Изглеждаше уморен, не се беше бръснал от няколко дни и очевидно беше спал с униформа.
Дейзи се хвърли да го прегръща и да целува брадясалото му лице. Той отговори на целувките, макар да му беше малко трудно, понеже не можеше да спре да се усмихва.
— Сигурно воня. Не съм се преобличал цяла седмица.
— Миришеш на мандра. Харесва ми.
Тя го изтика в спалнята си и започна да го съблича.
— Ще се изкъпя набързо.
— Не — възрази тя и го бутна в леглото. — Прекалено бързам.
Желанието й беше трескаво. При това тя наистина харесваме миризмата му. Би трябвало да я отблъсне, обаче имаше тъкмо противоположен ефект. Това беше той, мъжът, когото тя смяташе за мъртъв, и дъхът му изпълваше ноздрите и дробовете й. Готова беше да се разплаче от радост.
За да му свали панталоните, трябваше да събуе и ботушите, което й се видя сложно, затова изобщо не си направи труда. Само го разкопча. Свлече робата и вдигна нощницата си до кръста, като през цялото време не откъсваше възторжения си и лъстив поглед от белия пенис, който стърчеше от грубата дреха. После го възседна, отпусна се и се приведе да го целуне.
— Боже мой. Не мога да ти кажа как копнеех за теб.
Легна отгоре му, без да се движи, и продължи да го обсипва с целувки. Той обхвана лицето й в ръце и се взря в нея.
— Това е истина, нали? — продума Лойд. — Не е просто поредният сладък сън?
— Истина е.
— Добре. Понеже не ми се иска да се събудя точно сега.
— А аз искам да останем така завинаги.
— Добра идея, обаче не мога да лежа неподвижен още дълго — отговори Лойд и се размърда.
— Ако продължаваш, ще свърша.
Така и стана.
След това лежаха дълго в леглото и разговаряха.
Лойд имаше двуседмична отпуска.
— Остани да живееш при мен — предложи Дейзи. — Можеш да посещаваш родителите си всеки ден, но през нощта те искам при мен.
— Не бих желал да навредя на репутацията ти.
— Този кораб отплава. Лондонското добро общество ме отхвърли вече.
— Знам — отговори Лойд. Той беше телефонирал на Етел от гара „Ватерлоо“ и тя му разказа за раздялата на Дейзи и Бой, след което му даде адреса на новото жилище на младата жена.
— Трябва да вземем някои предпазни мерки — продължи той. — Ще купя кондоми. Или пък ти би искала спирала? Какво мислиш?
— Искаш да си сигурен, че няма да забременея?
Дейзи осъзна, че гласът й е прозвучал малко тъжно. Лойд също го долови.
— Не ме разбирай погрешно — отвърна той и се надигна на лакът. — Аз самият съм незаконнороден. Бях лъган за това кои са родителите ми, а когато узнах истината, преживях ужасен шок.
Гласът му леко потрепна от вълнение.
— Никога няма да подложа децата си на това. Никога.
— Няма да се налага да ги лъжем.
— И да им кажем, че всъщност не сме женени? Че ти си омъжена за друг?
— Не виждам защо не.
— Само помисли как ще ги тормозят в училище.
Дейзи не беше убедена в това, обаче разбираше, че проблемът е важен за Лойд.
— И какъв е твоят план? — попита тя.
— Искам да имаме деца. Но когато сме женени. Един за друг.
— Разбрах. Значи…
— Трябва да почакаме.
Мъжете бавно схващаха намеци.
— Аз не съм от момичетата, които много спазват традициите, но все пак има някои неща…
Най-сетне Лойд разбра какво цели тя.
— О. Добре. Чакай малко.
Той коленичи на леглото.
— Дейзи, скъпа…
Тя избухна в смях. Лойд изглеждаше доста комично — в пълна униформа и провиснал навън член.
— Мога ли да те снимам така? — попита Дейзи.