Выбрать главу

— Но аз искам да се омъжа за Лойд!

— И защо очакваш да ме е грижа? Откъде накъде той ще има деца, когато аз не мога да имам?

Дейзи беше смазана. Нима щастието щеше да й бъде отнето, тъкмо когато изглеждаше толкова близко?

— Бой, не е възможно да говориш сериозно!

— Никога през живота си не съм бил по-сериозен.

— Но Лойд иска да има деца! — възрази Дейзи с изтерзан глас.

— Да беше помислил за това, преди да спи с чужда жена.

— Добре тогава — предизвикателно отвърна Дейзи. — Аз ще се разведа с теб.

— На какво основание?

— Изневяра, разбира се.

— Обаче нямаш доказателства.

Тя тъкмо щеше да отговори, че това няма да представлява трудност, когато Бой се ухили злонамерено и уточни:

— И аз ще се погрижа да не успееш да се сдобиеш с такива.

С все по-голям ужас Дейзи осъзна, че той може да го направи, ако е бил достатъчно дискретен в авантюрите си.

— Но ти ме изхвърли!

— Ще кажа на съдията, че винаги си добре дошла да се върнеш у дома.

Дейзи се помъчи да не заплаче и отчаяно продума:

— Не съм и помисляла, че може така да ме мразиш.

— Нима? Е, сега вече знаеш много добре, че мога.

V

Лойд Уилямс пристигна в дома на Бой Фицхърбърт на „Мейфеър“ късно сутринта, когато стопанинът би трябвало да е трезвен. Съобщи на иконома, че е майор Уилямс, далечен роднина. Смяташе, че си струва да опита един мъжки разговор. Той приемаше, че Бой няма искреното желание да прекара остатъка от живота си в преследване на отмъщение. Лойд беше облечен в униформа, понеже се надяваше да предизвика отношение като между братя по оръжие. Здравият разум би трябвало да надделее.

Икономът го въведе в дневната. Бой четеше вестник и пушеше пура. Отне му малко време да осъзнае кой е посетителят.

— Ти! Можеш веднага да се разкараш оттук!

— Дойдох да те помоля да дадеш развод на Дейзи.

— Вън — отвърна Бой и се изправи.

Лойд рече:

— Забелязвам, че се заиграваш с идеята да ме удариш, затова честно те предупреждавам. Няма да е толкова лесно, колкото си представяш. Малко съм по-дребен от теб, обаче се боксирам в полусредна категория и съм спечелил доста мачове.

— Не смятам да си цапам ръцете с теб.

— Правилно решение. А ще премислиш ли за развода?

— Твърдо не.

— Има едно нещо, което не знаеш — продължи Лойд. — Питам се дали няма да промени намеренията ти.

— Съмнявам се. Но давай, продължавай. Така и така си тук, казвай.

Бой седна, без да предложи стол на Лойд.

„Е, отговорността си е твоя“, помисли Лойд.

Извади от джоба си помътняла кафеникава фотография.

— Бъди така любезен, виж този мой портрет — каза той и остави снимката на масичката до пепелника.

Бой я взе.

— Това не си ти. Човекът изглежда като теб, обаче униформата е от времето на кралица Виктория. Навярно това е баща ти.

— Всъщност е дядо ми. Обърни я.

Бой прочете надписа на гърба и презрително рече:

— Лорд Фицхърбърт?

— Да. По-предишният лорд, твоят дядо. И моят. Дейзи намери фотографията в Тай Гуин.

Лойд пое дълбоко дъх и добави:

— Казал си на Дейзи, че никой не знае кой е баща ми. Е, аз мога да ти кажа. Лорд Фицхърбърт. Ти и аз сме братя.

Зачака отговора на Бой.

— Това е нелепо! — разсмя се Бой.

— И аз така реагирах, когато ми казаха за пръв път.

— Е, изненада ме, трябва да призная. Очаквах да излезеш с нещо по-добро от тази абсурдна измислица.

Лойд се бе надявал, че това откритие ще разтърси Бой и ще го накара да мисли по-различно, обаче засега не вършеше работа, Все пак, продължи да привежда доводи.

— Хайде, Бой, нима не е възможно? Не стават ли такива неща в господарските домове открай време? Слугините са хубавички, младите господа са буйни и така природата си казва думата. Когато се роди дете, работата се потулва. Моля те, не се преструвай, не нямаш представа.

— Несъмнено, често се случва — отговори Бой. Увереността му беше поразклатена, но той продължаваше да се надува. — Мнозина обаче претендират, че са роднини на аристократи.

— Я стига — пренебрежително рече Лойд. — Аз не искам връзки с аристокрацията. Не съм някой чирак-манифактурист, който си въобразява, че е принц. Произлизам от семейство на изтъкнати политици социалисти. Дядо ми по майчина линия е сред основателите на Съюза на миньорите в Южен Уелс. Последното, от което има нужда, е незаконна връзка с един пер от партията на торите. Това е крайно смущаващо за мен.