— Можеш ли да ми простиш?
Карла не беше сигурна какво изпитва към него, но не искаше да го отблъсква в толкова тежък момент, и отговори:
— Да, разбира се.
— Горката Лили — прошепна Вернер. — Толкова я бяха били, че едва стигна до гилотината. И молеше да я пощадят, чак до края.
— Ти как се озова там?
— Сприятелих се с един човек от Гестапо, инспектор Томас Маке. Той ме заведе.
— Маке ли? Помня го. Той арестува баща ми.
Карла живо си спомняше кръглоликия Маке с черните мустачки. Отново преживя гнева от арогантната власт, която му позволи да отведе баща й, и мъката заради смъртта му в резултат от мъченията, на които го беше подложил същият този Маке.
— Мисля, че ме подозира. С тази екзекуция той искаше да ме изпита. Вероятно очакваше да не успея да се овладея и да опитам да се намеся. Все едно. Струва ми се, че преминах изпитанието.
— Ако те бяха арестували…
— Всеки проговаря.
— А ти знаеш всичко.
— Всеки агент, всеки код… Не знам единствено откъде излъчват. Оставям сами да изберат мястото и те не ми казват.
Държаха се за ръце и помълчаха. След малко Карла каза:
— Дойдох да дам нещо на Фрида, но мога да го дам и на теб.
— Какво?
— Плана за Операция „Цитадела“.
Вернер настръхна.
— Та аз от седмици се мъча да го докопам! Откъде го взе?
— От един офицер от Генералния щаб. Сигурно не трябва да ти казвам името му.
— Точно така. Документът истински ли е?
— По-добре виж сам.
Карла отиде в стаята на Фрида и се върна с бежовия плик. Никога не й бе минавало през ума, че планът може да е подправен.
— Струва ми се, че е наред, но какво знам аз?
Вернер взе плана. След минута възкликна:
— Истински е. Фантастично!
— Толкова се радвам.
Вернер стана.
— Трябва веднага да го отнеса на Хайнрих. Трябва да го шифроваме и предадем по радиото още тази вечер.
Карла усети разочарование от твърде краткия миг на близост, въпреки че не можеше да определи какво точно е очаквала. Последва Вернер. Взе чантата си от стаята на Фрида и слезе по стълбите.
С ръка на дръжката на вратата, Вернер рече:
— Толкова съм щастлив, че отново сме приятели.
— Аз също.
— Смяташ ли, че ще успеем да забравим времето, в което се бяхме отчуждили един от друг?
Карла не разбра какво иска да й каже. Дали иска пак да станат любовници, или тъкмо обратното?
— Струва ми се, че можем да го оставим зад гърба си — отговори тя неопределено.
— Добре.
Вернер се приведе и бързичко я целуна в устата. После отвори вратата.
Излязоха заедно и Вернер яхна мотоциклета.
Карла се отправи по улицата към спирката. След миг Вернер мина край нея, махна й и натисна клаксона.
Останала сама, вече можеше да поразсъждава върху откритието си. Как се чувстваше тя сега? Последните две години мразеше Вернер, но в същото време не беше създала сериозна връзка. Дали пък не си беше останала влюбена в него? Най-малкото, в дълбините на сърцето си тя таеше привързаност към него въпреки всичко. Днес, когато го чу как страда, цялата й враждебност се стопи. Сега изпитваше топлина към Вернер.
Още ли го обичаше?
Не знаеше.
IV
Маке и Вернер седяха на задната седалка на черния мерцедес. Маке беше преметнал през врата си чанта като на ученик, само че я държеше отпред. Чантата беше достатъчно малка, та да я скрие под закопчаното си палто. От нея излизаше тънка жичка, която завършваше със слушалка в ухото на комисаря.
— Това е последната новост — обясни той. — Когато се приближаваш към мястото на радиоизлъчването, звукът се усилва.
— По-дискретно е от фургона с голямата антена на покрива — отговори Вернер.
— Налага се да използваме и двете. С антената установяваме района, а с този апарат — точното място.
Маке беше в беда. Операция „Цитадела“ се бе превърнала в катастрофа. Още преди началото на офанзивата, Червената армия нападна летищата, където се съсредоточаваха самолетите на Луфтвафе. Операцията беше прекратена след седмица, но въпреки това на германската армия бяха нанесени невъзстановими щети.
Германското правителство винаги бързаше да обвинява болшевишко-юдейските конспиратори за всеки свой провал. В случая имаше право. Изглежда, Червената армия бе запозната предварително с целия план на Операция „Цитадела“. А по мнение на суперинтендант Крингелайн, това беше по вина на Томас Маке. Той беше началник на контраразузнаването в Берлин. Кариерата му беше заложена на карта. Очакваше го уволнение и дори нещо по-лошо.