Сега единствената му надежда беше да направи страхотен удар, да залови всички заговорници, които подкопават военните усилия на Германия. Ето защо тази вечер Маке беше заложил капан на Вернер Франк.
Комисарят не знаеше какво ще прави, ако Франк се окаже невинен.
На предната седалка на колата изпука радиостанция. Пулсът на Маке се ускори. Шофьорът взе слушалката.
— Говори Вагнер.
Той запали двигателя.
— Тръгваме. Прието и край.
Започна се.
— Къде отиваме? — попита Маке.
— В „Кройцберг“.
Кройцберг беше гъсто населен евтин квартал южно от центъра на града.
Тъкмо когато потегляха, прозвуча сирената за въздушна тревога. Маке погледна през прозореца. Прожекторите се включиха и се завъртяха като гигантски жезли. Маке предполагаше, че понякога те наистина намират самолетите, ала не го беше виждал лично. Когато воят на сирените стихна, комисарят долови тътена на приближаващите се бомбардировачи. В началото на войната британските мисии се състояха от по няколко десетки самолета — което само по себе си беше достатъчно лошо — ала сега прииждаха със стотици. Още преди да пуснат бомбите, шумът беше ужасяващ.
— Дали да не отложим тазвечершната си задача? — предложи Вернер.
— Не, по дяволите — тросна се Маке.
Ревът на самолетите се засили.
Докато Мерцедесът се приближаваше към квартала „Кройцберг“, от небето почнаха да се сипят сигнални ракети и запалителни бомби. „Кройцберг“ беше типична цел за бомбардировките при новата стратегия на Кралските ВВС да изтребва възможно най-голям брой фабрични работници. Със смайващо лицемерие Чърчил и Атли твърдяха, че нападат само военни цели, а цивилните жертви са само печален страничен ефект. Берлинчани знаеха по-добре от тях.
Вагнер караше бързо по осветените от пламъците на пожарите улици. Навън бяха останали само служебни лица — всички цивилни бяха задължени по закон да слизат в скривалищата при въздушна тревога. Освен мерцедеса на Маке, по улиците имаше само линейки и коли на пожарната и полицията.
Маке тайно разглеждаше Вернер. Младежът беше напрегнат, направо не го свърташе, тревожно се взираше през прозореца и несъзнателно тропаше с крак.
Комисарят беше споделил подозренията си само със своите най-близки сътрудници. Щеше да му е трудно да признае, че е демонстрирал операциите на Гестапо пред човек, когото сега смята за шпионин. Това щеше да го отведе на разпит в собствената му стая за мъчения в мазето. Значи, нямаше да признава нищо, докато не е напълно сигурен. Можеше да му се размине, само ако успееше да представи на началството заловения шпионин.
А ако подозренията му се оправдаеха, той можеше да арестува не само Вернер, но и семейството и приятелите му и да обяви, че е разрушил цяла шпионска организация. Това щеше да промени картината и дори да доведе до повишение на Маке.
Въздушният рейд продължаваше с друг вид бомби и комисарят чу дълбокото бумтене на бризантните взривове. След като осветяха целта си, британските пилоти пускаха запалителни бомби, за да започнат пожар, и бризантни бомби, за да вкарат повече въздух в пламъците и така да попречат на спасителните служби на земята. Маке знаеше, че и в Луфтвафе използват същата жестока техника за бомбардиране.
Докато колата на Гестапо се движеше предпазливо по една улица с пететажни постройки, в слушалката на Маке се появи шум. Този участък от квартала беше тежко бомбардиран и няколко сгради бяха разрушени току-що. Вернер се обади с треперлив глас:
— Та ние се намираме в средата на бомбардираната зона, за Бога!
Маке обаче не го беше грижа. Тази вечер и без друго за него беше на живот и смърт, затова отвърна:
— Още по-добре. Така пианистът ще си въобрази, че няма защо да се притеснява за Гестапо в разгара на въздушната тревога.
Вагнер спря колата до една обхваната от пламъци черква и посочи в пряката улица:
— Натам.
Маке и Вернер изскочиха навън.
Двамата закрачиха бързо по улицата, следвани от Вагнер. Вернер попита:
— Сигурни ли сте, че е шпионин? На може ли да е нещо друго?
— Че какво друго може да излъчва радиосигнали? — възрази Маке.