По време на конференцията имаше толкова много работа, че хората от НКВД се видяха принудени да действат съвместно със службата на Володя, Военното разузнаване. В хотелските стаи трябваше да се прокарат микрофони — имаше микрофон и в стаята на двамата влюбени, обаче Володя го беше изключил. Гостуващите министри и техните екипи трябваше да се намират под непрестанно наблюдение. Багажът им трябваше тайно да се отвори и претърси. Телефонните им разговори трябваше да се запишат, транскрибират и преведат, след което да се прочетат и резюмират. Повечето хора, с които чужденците се срещаха, включително келнерите и камериерките, бяха служители на НКВД. Но всеки друг, с когото гостите говореха в хотела или на улицата, трябваше да се провери. Вероятно да се задържи, затвори и разпита с прилагане на мъчения. Много работа.
Володя преуспяваше. Неговите шпиони в Берлин предаваха забележителни сведения. Предоставиха му плана за основната германска лятна офанзива — „Цитадела“ — и така донесоха съкрушителна победа за Червената армия.
Зоя също беше щастлива. Съветският съюз поднови ядрените изследвания и тя стана част от екипа, който опитваше да разработи ядрена бомба. Работата им беше много изостанала от западните държави заради наложеното от скептичното отношение на Сталин забавяне. Като компенсация Зоя и колегите й получаваха ценна помощ от комунистическите шпиони в Англия и Америка, включително от Вили Фрунце, стар приятел на Володя от училище.
Когато Зоя се върна в леглото, Володя каза:
— Когато се запознахме, ти май не ме хареса много.
— Не харесвах мъжете по принцип. И сега не ги харесвам. Повечето са пияници, насилници и глупаци. Трябваше ми малко време да разбера, че ти си различен.
— Предполагам, че трябва да ти благодаря. Но наистина ли мъжете са такива?
— Само се огледай — отговори Зоя. — Погледни на какво прилича нашата страна.
Володя се пресегна и включи радиото. Макар да беше изключил микрофоните зад таблата на леглото, той знаеше, че предпазливостта никога не е излишна. Радиото загря и от него се разнесе някакъв марш в изпълнение на военен оркестър. Доволен, че няма как да ги подслушат, Володя се обърна към Зоя:
— Ти мислиш за Сталин и Берия. Но те няма вечно да са на власт.
— Знаеш ли как умря баща ми?
— Не. Моите родители никога не говорят за това.
— И с основание.
— Разкажи ми.
— Според майка ми, в татковата фабрика имало избори за представител в московския съвет. Кандидатите били меншевик и болшевик и баща ми отишъл да чуе меншевика. Не го подкрепял, нито гласувал за него, обаче всички присъствали на срещата, били уволнени, а след няколко седмици баща ми бил арестуван и отведен на „Лубянка“.
Имаше предвид главната квартира и затвора на НКВД на площад „Лубянка“.
— Майка ми отишла при твоя баща и го помолила за помощ. Той веднага отишъл с нея на „Лубянка“, но вече било късно. Татко бил разстрелян.
— Това е ужасно — отговори Володя. — Но Сталин…
— Не. Говоря ти за двадесета година. Тогава Сталин е бил само офицер в Съветско-полската война. Ленин е бил начело.
— И това е станало при Ленин?
— Да. Както виждаш, не са само Сталин и Берия.
Думите й доста разтърсиха разбирането на Володя за историята на комунистическата партия.
— Какъв е проблемът според теб?
Вратата на стаята се отвори.
Володя се пресегна да вземе пистолета от чекмеджето на нощната масичка.
Но в стаята влезе някакво момиче, облечено в кожено палто. Доколкото Володя можеше да види, тя нямаше други дрехи отдолу.
— Извинявай, Володя. Не знаех, че си имаш компания.
— Коя е тази, по дяволите? — обади се Зоя.
— Наташа, как отвори вратата?
— Ти ми даде шперц, който отваря всички врати в хотела.
— Можеше поне да почукаш!
— Извинявам се. Само дойдох да ти съобщя лошата новина.
— Казвай.
— Отидох в стаята на Уди Дюър, както ти ми нареди. Но нямах успех.
— Какво направи?
— Ето това — отговори Наташа и отвори палтото. Тялото й беше пищно, с буйно тъмно окосмяване на слабините.
— Добре, добре. Схванах. Обличай се. Какво каза Дюър?
Наташа мина на английски.
— Просто каза „Не“. Аз питам „Какво искаш да кажеш?“. А той „Обратното на «да»“. И после само отвори вратата и я задържа, докато излязох.