— Педераст — заключи Володя. — Ще трябва да измисля нещо друго.
II
Този следобед Чък Дюър разбра, че следват неприятности, още щом капитан Вандърмиър влезе в отдела за вражеските страни със зачервено от обилно полятия с бира обяд лице.
Разузнавателната служба в Пърл Харбър се бе разраснала. По-рано се наричаше Станция ХИПО, а сега работеше под гръмкото название Обединен разузнавателен център за Тихоокеанския район, накратко ОРЦТР.
Подир Вандърмиър вървеше сержант от морската пехота.
— Ей, пудри — подхвана капитанът. — Имаме оплакване от клиент.
С разширяването на разузнавателната работа, всички почнаха да се специализират и Чък и Еди станаха експерти в картографирането на териториите, където предстоеше да слязат американските войски, овладяващи остров след остров в Тихия океан.
— Това е сержант Донеган — представи капитанът морския пехотинец.
Донеган беше много висок и изглеждаше корав като пушка. Чък предположи, че сексуално смутеният Вандърмиър си пада по него.
Чък се изправи и поздрави:
— Приятно ми е да се запознаем, сержант. Аз съм старши сержант Дюър.
Двамата с Еди бяха повишени. С вливането на хиляди новобранци в редовете на американската армия се появи недостиг на офицери и всички постъпили преди войната, които си разбираха от работата, се издигаха бързо. На Чък и Еди вече им се разрешаваше да живеят извън базата. Двамата бяха наели малък апартамент.
Чък протегна ръка, но Донеган не я стисна.
Седна отново. Беше с малко по-висок чин от сержанта и не възнамеряваше да проявява учтивост към грубияни.
— Какво мога да направя за Вас, капитан Вандърмиър?
Във флота съществуваха много начини капитанът да тормози сержантите и Вандърмиър ги знаеше. Нагласи смените така, че Чък и Еди никога да не почиват в един и същи ден. Слагаше на докладите им оценка „задоволително“ с ясното съзнание, че всичко, което не е „отлично“, всъщност е черна точка. Пращаше противоречиви нареждания в касата, та Чък и Еди получаваха заплатите си или със закъснение, или намалени, и им се налагаше да прекарват часове в изясняване на грешката. Въобще, Вандърмиър беше страшна досада. А сега беше измъдрил нова беля.
Донеган измъкна от джоба си някакъв мърляв лист, разгъна го и нападателно попита:
— Това тук твоя работа ли е?
Чък взе листа. Представляваше карта на Нова Джорджия, архипелаг, който е част от Соломоновите острови.
— Нека да проверя — рече той, макар отлично да знаеше, че картата е негово дело. Опитваше да спечели време.
Отиде до кантонерката и издърпа едно чекмедже. Извади папката за Нова Джорджия и затвори чекмеджето с коляно. Върна се на бюрото си, седна и отгърна папката. Вътре имаше същата карта като на Донеган.
— Да. Моя работа е.
— Е, дошъл съм да ти кажа, че нищо не струва — съобщи Донеган.
— Така ли?
— Гледай тука. Показваш, че джунглата слиза до морето. Всъщност има широк четвърт миля плаж.
— Съжалявам да го чуя.
— Той съжалявал!
Донеган беше изпил почти толкова бира, колкото Вандърмиър, и сега беше готов да налети на бой.
— Петдесетима от моите хора загинаха на този плаж.
Вандърмиър се оригна и попита:
— Как можа да направиш такава грешка, Дюър?
Чък беше потресен. Щом беше отговорен за грешка, която струваше живота на петдесет войника, то заслужаваше да му крещят.
— Ето върху какво работим — отговори той.
Папката съдържаше неточна карта на островите, може би от викторианско време, и една по-нова флотска карта, която показваше само дълбочината на морето и почти никакви точни очертания на терена. Нямаше сведения от мястото, нямаше радиограми. Папката съдържаше още само мъглява черно-бяла снимка, направена от разузнавателен самолет. Чък посочи съответното място на снимката и продължи:
— Определено изглежда, че дърветата стигат чак до водата. Има ли прилив? Ако няма, то пясъкът може да е бил покрит с водорасли, когато е направена снимката. Водораслите цъфтят внезапно и също така внезапно умират.
— По дяволите, нямаше да си толкова небрежен, ако ти се налагаше да се сражаваш на терен — рече Донеган.
„Може би е прав“, помисли си Чък. Донеган беше агресивен и груб, а и Вандърмиър злонамерено го подстрекаваше, но това не означаваше, че няма право.