— Догодина има избори. Рузвелт иска да го преизберат.
— Е, и?
— Американците няма да гласуват за него, ако смятат, че ненужно ги е въвлякъл във войната в Европа. Затова той иска да им го представи като част от своя общ план за световен мир. Ако разполагаме с Четиристранния пакт, който показва, че приемаме сериозно идеята за Организация на обединените нации, става по-вероятно американските гласоподаватели да приемат, че инвазията във Франция е стъпка към един по-мирен свят.
— Удивително е — възкликна Володя. — Той е президент и въпреки това трябва през цялото време да обяснява какво прави!
— Нещо такова. Наричаме го демокрация.
У Володя се прокрадваше подозрението, че тази невероятна история може и да е чиста истина.
— Следователно пактът е необходим, за да бъдат убедени американските гласоподаватели да подкрепят инвазията в Европа.
— Точно така.
— И за какво ни е Китай? — попита Володя. Сталин се отнасяше с особено презрение към настояването на съюзниците за включване на Китай в пакта.
— Китай е слаб съюзник — отговори Уди.
— Тогава го игнорирайте.
— Ако не включим китайците, те ще се обезсърчат и може да се сражават с японците с по-малко ентусиазъм.
— И какво следва?
— Следва, че ще се наложи да подсилим нашите войски на тихоокеанския фронт, а това ще ни отслаби в Европа.
Володя се разтревожи от чутото. Съветският съюз не желаеше съюзнически войски да се отклоняват от Европа и да се насочват към Тихоокеанския боен театър.
— Значи вие правите този приятелски жест към Китай, само за да запазите повече войски за инвазията в Европа.
— Да.
— Като го казваш така, звучи просто.
— Просто е — отговори Уди Дюър.
IV
В ранните часове на първи ноември Чък и Еди закусваха заедно с Трета дивизия на морската пехота недалеч от южния тихоокеански остров Бугенвил.
Островът беше дълъг около 125 мили. На него бяха разположени две въздушни бази на японския флот — едната на юг, другата на север. Трета дивизия се готвеше да слезе приблизително по средата на слабо охранявания западен бряг. Целта им беше да установят предмостие и да завземат територия, достатъчна за построяването на писта, от която да осъществяват нападенията над японските бази.
Чък беше на палубата в седем и двадесет и шест, когато морските пехотинци с каски и раници почнаха да слизат на групи по въжетата, провесени отстрани на кораба, и да скачат в десантните лодки. Водеха и няколко кучета, доберман-пинчери, които бяха неуморни стражи.
Още докато лодките приближаваха брега, Чък забеляза грешка в картата, която беше приготвил. Мощните вълни се разбиваха във висок и стръмен бряг. Пред очите му една от лодките се обърна. Морските пехотинци се добраха до брега с плуване.
— Трябва да предоставяме данни и за крайбрежното вълнение — каза Чък на Еди, който стоеше до него на палубата.
— Как ще ги получим?
— Разузнавателните самолети ще трябва да летят достатъчно ниско, за да може на снимките им да се вижда къде се разбиват вълните.
— Не могат да рискуват да слязат толкова ниско, щом наблизо има противникови въздушни бази.
Еди беше прав. Но трябваше да има някакво решение. Чък си отбеляза това като първи въпрос, възникнал в резултат на тази им мисия.
За днешния десант разполагаха с повече сведения от обикновено. Наред с обичайните недостоверни карти и трудните за разгадаване въздушни снимки, имаха и доклад от един разузнавателен отряд, докаран с подводница преди шест седмици. Хората бяха идентифицирали дванадесет участъка върху четири мили брегова ивица, на които е удобно да се дебаркира, обаче не бяха съобщили за прибоя. Може би не е бил толкова висок тогава.
Извън това, засега картата на Чък беше вярна. Песъчливият бряг беше широк стотина ярда, а отвъд него имаше палми и други растения. Зад тях — според картата — би трябвало да има тресавище.
Брегът не беше оставен напълно незащитен. Чък чу рева на артилерийския огън и видя как в плитчините падат снаряди. Нямаше жертви, но противниковите стрелци можеха и да нагодят прицела. Морските пехотинци изскачаха от лодките и се понасяха към палмите с подновена бързина.
Чък се радваше, че е решил да дойде. По принцип той не изработваше картите небрежно и мърляво, обаче приветстваше възможността да наблюдава лично как точното картографиране може да спаси войниците, а най-дребната грешка да се окаже смъртоносна. Още преди да потеглят, Чък и Еди проявиха голяма взискателност. Поръчаха нови въздушни снимки, разпитаха по телефона разузнавателния отряд и телеграфираха по целия свят да търсят по-точни карти.