— Трябва да кажа на Грег Пешков, че съм се запознал с някой си Володя Пешков. Макар че на Володя не му стана приятно. Предполагам, че всички хора с връзки на Запад са подозрителни.
— Можеш да се обзаложиш.
— Както и да е. Получихме онова, за което дойдохме. Това е важното. Съюзниците се ангажираха с Организацията на обединените нации.
— Да — отвърна Гас доволно. — Сталин имаше нужда от малко убеждаване, обаче накрая видя смисъла. Мисля, че ти помогна с откровения си разговор с Пешков.
— Татко, ти се бориш за това цял живот.
— Нямам нищо против да призная, че моментът е особено хубав.
Тревожна мисъл премина през ума на Уди.
— Нали не смяташ да се оттеглиш сега? — попита той.
Гас се разсмя.
— Не. Ние постигнахме принципно съгласие, но с това работата едва започва.
Кордел Хъл вече беше напуснал Москва, обаче някои от помощниците му още бяха тук. Сега един от тях приближи Дюърови. Уди познаваше младежа — Рей Бейкър.
— Имам съобщение за Вас, господин сенатор — притеснено рече той.
— Е, хващате ме тъкмо навреме. След малко тръгвам. Какво има?
— Отнася се за Вашия син Чарлз, тоест Чък.
Гас пребледня.
— Казвайте, Рей.
Младежът с трудност изрече:
— Лоши новини, господине. Чък е участвал в сражение в района на Соломоновите острови.
— Ранен ли е?
— Не, господине, по-лошо.
— Иисусе Христе — промълви Гас и заплака.
Уди никога не бе виждал баща си да плаче.
— Съжалявам, господине. Съобщението е, че той е загинал.
Осемнадесета глава
1944 година
I
Уди стоеше пред огледалото в спалнята във вашингтонския апартамент на семейството. Беше облечен в униформата на младши лейтенант от 510-ти парашутен полк на американската армия.
Униформата беше изработена от добър столичен шивач, но не му стоеше хубаво. Цветът каки придаваше на кожата му нездрав вид, а емблемите и нашивките на куртката изглеждаха просто някак разбъркани.
Вероятно би успял да избегне призовката, ала реши да не го прави. Донякъде искаше да продължи да работи с баща си. Сенатор Дюър помагаше на президента Рузвелт да планира нов световен ред, без повече войни. Бяха победили в Москва, обаче Сталин беше непостоянен и сякаш обичаше да създава трудности. На Техеранската конференция през декември съветският лидер бе съживил полузабравената идея за регионални съвети, та се наложи Рузвелт да го разубеждава. Стана ясно, че Организацията на обединените нации ще изисква постоянна бдителност.
Но Гас можеше да се справи и без Уди. А Уди все по-малко искаше да оставя други да воюват вместо него.
Явно не можеше да изглежда по-добре в униформа, затова отиде в салона да се представи на майка си.
Роза имаше гост — млад мъж в бяла флотска униформа. В миг Уди позна луничавия хубавец Еди Пари. Той седеше на дивана до Роза и държеше бастун. С усилие се изправи и се здрависа с Уди.
Мама бе тъжна.
— Еди ми разказваше за деня, когато Чък е загинал.
Еди отново седна, а Уди се разположи срещу дивана с думите:
— И аз бих искал да го чуя.
— Няма много за разказване. Бяхме на остров Бугенвил, на брега, от може би пет секунди, когато някъде откъм тресавището почнаха да ни обстрелват с картечница. Хукнахме да търсим прикритие, но аз получих няколко куршума в коляното. Чък трябваше да стигне да дърветата. Така се прави — оставяш ранените и санитарите ги прибират. Чък, естествено, не спази това правило. Спря и се върна за мен.
Еди замълча. На масичката до него имаше чаша кафе и той отпи.
— Взе ме в ръце — продължи Еди. — Проклет глупак. Така сам стана мишена. Предполагам, че искаше да ме отнесе в десантната лодка. Тези лодки имат високи бордове и са направени от стомана. Там щяхме да сме в безопасност и аз бързо да се добера до кораба, където да се погрижат за мен. Веднага щом се изправи, Чък бе улучен на няколко места, в краката, в гърба и в главата. Струва ми се, че умря още преди да падне на пясъка. Както и да е. Когато успях да надигна глава и да го погледна, вече си беше отишъл.
Уди забеляза, че майка му се владее с усилия. Боеше се, че ако тя заплаче и той няма да се удържи.
— Лежах на брега до тялото му цял час. Държах ръката му. После свалиха носилка за мен. Не исках да ме взимат. Знаех, че повече няма да го видя.
Еди зарови лице в ръцете си и додаде: