— Толкова го обичах.
Роза обгърна широките му рамене и той скри глава в гърдите й и заплака като дете. Роза го погали по косата и взе да го успокоява.
— Тихо, тихо.
Уди осъзна, че майка му е наясно какви са били Чък и Еди.
Еди скоро се посъвзе и се обърна към Уди.
— Знаеш как е.
Говореше за смъртта на Джоан.
— Така е. Най-голямата злина на света. Но болката намалява с времето.
— Надявам се.
— Още ли си на Хаваите?
— Да. С Чък работим в отдела за вражеските територии. Работихме.
Еди преглътна и продължи:
— Чък реши, че трябва да добием по-добра представа как се използват нашите карти на терен. Затова отидохме на Бугенвил с морската пехота.
— Сигурно вършите добра работа — отвърна Уди. — Вече бием японците в Тихия океан.
— Малко по малко.
Еди огледа униформата на Уди и попита:
— Къде служиш?
— Бях във Форт Бенинг в Джорджия, в парашутната школа. Сега отивам в Лондон. Утре заминавам.
Уди срещна погледа на майка си. Тя като че се бе състарила изведнъж. Уди забеляза, че лицето й е набраздено от бръчки. Петдесетият й рожден ден мина без много шум. Уди си даде сметка, че разговорите за смъртта на единия й син са тежки за нея, докато и другият е тук, във военна униформа.
Еди не разбираше това.
— Казват, че догодина ще влезем във Франция — рече той.
— Предполагам, че затова обучението ми беше ускорено.
— Би трябвало да видиш истинско сражение.
Роза сподави хлипането си.
— Надявам се да бъда храбър като Чък.
— А аз се надявам никога да не ти се налага — отговори Еди.
II
Грег Пешков заведе тъмнооката Маргарет на следобеден концерт. Тя обичаше целувките, ала умът на Грег сега бе зает с друго. Следеше Барни Мак Хю.
Един федерален агент на име Били Бикс също го следеше.
Барни Мак Хю беше блестящ млад физик. Беше получил отпуск от тайната военна лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико и показваше столичните забележителности на своята британска съпруга.
От ФБР предварително бяха установили, че Мак Хю ще присъства на концерта и специален агент Бикс успя да снабди Грег с два билета на няколко реда зад местата на Мак Хю. Концертната зала, препълнена със стотици непознати, които се тълпят на влизане и излизане, беше отлично място за тайна среща. Грег искаше да знае с какво се е захванал физикът.
За съжаление, двамата се бяха срещали вече. Разговаряха в Чикаго, по време на изпитването на ядрения реактор. Вярно, оттогава мина година и половина, но Мак Хю може би помнеше Грег. Затова Грег трябваше да се постарае да остане незабелязан.
Когато Грег и Маргарет пристигнаха, местата на семейство Мак Хю бяха празни. От двете им страни се бяха настанили обикновени на вид двойки. Отляво седяха мъж на средна възраст в евтин, сив, раиран костюм и безвкусно облечената му съпруга, а отдясно — две възрастни дами. Грег се надяваше Мак Хю да дойде. Искаше да го хване, ако наистина е шпионин.
Предстоеше да чуят Първата симфония на Чайковски.
— Значи обичаш класическа музика — забъбри Маргарет, докато оркестрантите се разсвирваха. Тя нямаше представа защо е поканена. Знаеше, че Грег се занимава с разработването на секретно оръжие, но — подобно на повечето американци — не подозираше за бомбата. — Аз пък мислех, че слушаш само джаз.
— Обичам руските композитори с техния драматизъм. Сигурно ми е в кръвта.
— Аз израснах с класическата музика. Баща ми обича на неговите увеселения да свири камерен оркестър.
Семейството на Маргарет беше толкова богато, че Грег се чувстваше като просяк в сравнение с тях. Всъщност, още не се беше запознал с родителите на Маргарет и подозираше, че те не биха погледнали с добро око на незаконния син на известен холивудски женкар.
— Какво гледаш? — попита Маргарет.
— А, нищо. С какъв парфюм си?
Семейство Мак Хю бяха дошли вече.
— „Шиши“ на Реноар.
— Харесва ми.
Мак Хю изглеждаха щастливи — двама умни и преуспяващи млади във ваканция. „Сигурно са се любили в хотелската стая и затова закъсняха“, помисли Грег.
Барни Мак Хю седна до мъжа в сиво. Грег прецени, че сивият костюм е евтин заради прекалено коравите подплънки на сакото. Мъжът не погледна новодошлите. Те започнаха да решават кръстословица, интимно сближили глави над вестника в ръцете на Барни. След няколко минути диригентът излезе на сцената.