Първото произведение беше от Сен-Санс. След избухването на войната популярността на немските и австрийските композитори спадна и почитателите на музиката намираха алтернативи. Забелязваше се възраждане на вкуса към произведенията на Сибелиус.
Мак Хю вероятно беше комунист. Грег знаеше това от Дж. Робърт Опенхаймер. Опенхаймер, водещ физик-теоретик от Калифорнийския университет, беше директор на лабораторията в Лос Аламос и научен ръководител на целия проект „Манхатън“. Имаше силни връзки в комунистическите среди, но твърдеше, че никога не е членувал в партията.
Специален агент Бикс веднъж попита Грег:
— Защо се налага армията да държи всички тези пинковци? Няма ли достатъчно умни млади консервативни учени в Америка за вашата работа в пустинята, каквато и да е тя?!
— Няма — отвърна тогава Грег. — Ако имаше, щяхме да ги наемем.
Понякога комунистите бяха по-лоялни към своята идеология, отколкото към родината и можеше да им хрумне, че е правилно да споделят тайните на ядрените изследвания със Съветския съюз. Не че това беше предаване на информация на противника. Съветите бяха съюзник на Америка срещу нацистите — всъщност, те даваха във войната повече от всички други съюзници, взети заедно. В същото време имаше и опасност. Предназначената за Москва информация можеше да се озове в Берлин. Пък и всеки, който си направеше труда да поразсъждава повече от една минута, установяваше, че САЩ и СССР няма винаги да останат приятели.
Във ФБР смятаха, че Опенхаймер застрашава сигурността и все се мъчеха да убедят началника на Грег, генерал Гроувс, да го уволни. Опенхаймер обаче бе водещият учен от своето поколение и генералът упорстваше и го държеше на служба.
В старанието си да покаже лоялност, Опенхаймер посочи Мак Хю като вероятен комунист. По тази причина сега Грег следеше младия физик.
Федералният агент беше скептичен.
— Опенхаймер само ти мъти главата.
— Не ми се вярва. Познаваме се вече от цяла година.
— Шибан комунист. Жена му също. И брат му, и снаха му.
— Той работи по деветнадесет часа на ден, за да направи по-добри оръжия за Америка. Кажи ми кой предател би постъпил така.
Грег се надяваше Мак Хю наистина да се окаже шпионин. Това щеше да снеме подозренията от Опенхаймер, да повиши доверието в генерал Гроувс и да издигне самия Грег.
По време на първата част на концерта Грег не откъсваше очи от физика. Барни нито веднъж не се озърна. Изглеждаше погълнат от музиката и отклоняваше вниманието си от сцената само колкото да погледне влюбено съпругата си, бледа английска роза. Дали Опенхаймер просто не беше сбъркал? Или бе направил нещо по-тънко — да набеди Мак Хю, за да отклони подозрението от себе си?
Грег знаеше, че и Бикс наблюдава. Намираше се на първия балкон. Може би беше успял да забележи нещо.
В антракта Грег последва двамата Мак Хю във фоайето и се нареди на същата опашка за кафе. Нито безвкусно облеченото семейство, нито двете възрастни госпожи се мяркаха наоколо.
Грег бе озадачен. Не знаеше какви изводи да направи. Дали подозренията му бяха неоснователни, или просто идването на семейство Мак Хю тъкмо на този концерт беше съвсем невинно?
Докато двамата с Маргарет се връщаха на местата си, Били Бикс се появи зад Грег. Агентът беше на средна възраст, пълнеещ и оплешивяващ. Облечен беше в светлосив костюм с петна от пот под мишниците. Той тихо каза:
— Ти беше прав.
— Откъде знаеш?
— Онзи тип, който седи до Мак Хю.
— В сивия раиран костюм?
— Аха. Това е Николай Енков, културен аташе в съветското посолство.
— Мили Боже!
Маргарет се обърна.
— Какво има?
— А, нищо — отговори Грег.
Бикс се отдалечи.
— Нещо ти се върти в главата — каза Маргарет, след като седнаха. — Не вярвам да си чул и една нота от Сен-Санс.
— Мисля си за работата.
— Кажи ми, че няма друга жена и ще забравя.
— Няма друга жена.
По време на втората част на концерта Грег започна да се тревожи. Не беше забелязал никакъв контакт между Мак Хю и Енков. Не разговаряха, а и Грег не видя Мак Хю да предава нито папка, нито плик, нито филм.
Симфонията привърши. Диригентът се поклони. Публиката започна да излиза. Ловът на шпиони се оказа пълен провал.
Когато излязоха във фоайето, Маргарет отиде в тоалетната. Бикс дойде при Грег.