— Нищо.
— И аз нищо не видях — отговори агентът.
— Може Мак Хю да се е оказал до Енков по случайност.
— Случайности не съществуват.
— Може да е било за заблуда. Нещо като грешна кодова дума.
Бикс поклати глава.
— Предали са си нещо. Само дето не сме ги видели.
Госпожа Мак Хю също отиде в тоалетната и Барни застана недалеч от Грег да я чака. Грег го изучаваше иззад една колона. Физикът нямаше нито куфарче, нито шлифер, под който да скрие пакет или папка. Но въпреки това в него имаше нещо нередно. Какво ли беше то?
И тогава Грег разбра.
— Вестникът!
— Моля?
— Когато Барни влезе в залата, носеше вестник. Докато чакаха началото на концерта, двамата с жена му решаваха кръстословицата. А сега у него няма вестник!
— Енков и жена му вече си тръгнаха.
— Може още да са отпред.
Бикс и Грег се втурнаха към вратата.
Бикс разблъскваше хората, които все още се трупаха на изхода. Грег се движеше плътно зад него. Добраха се до тротоара и се заозъртаха. Грег не забелязваше Енков, обаче Бикс се оказа с по-остро око.
— Отсреща! — викна той.
Аташето и натруфената му жена стояха на бордюра, а към тях бавно се приближаваше черна лимузина.
Енков държеше сгънат вестник.
Грег и Бикс тичешком пресякоха улицата.
Лимузината спря.
Грег се оказа по-бърз от Бикс и стигна отсрещния тротоар пръв.
Енков не ги беше забелязал. Без да бърза, отвори задната врата на лимузината и учтиво изчака жена си.
Грег се хвърли върху него. Двамата паднаха. Енкова изпищя.
Грег с труд се изправи на крака. Шофьорът на лимузината изскочи и тръгна към него, но Бикс дотича с викове „ФБР!“ и показа значката си.
Енков беше изтървал вестника. Сега се пресегна да го вземе, обаче Грег го превари. Взе вестника, отстъпи крачка назад и го разгърна.
Между страниците имаше сноп листове. На най-горния беше начертана диаграма, която Грег начаса позна. Тя показваше действието на взривателя на плутониевата бомба.
— Иисусе Христе! — продума той. — Това е най-новото откритие!
Енков се шмугна в колата, затръшна вратата и я заключи.
Шофьорът се върна на мястото си и подкара.
III
Беше събота вечер и апартаментът на Дейзи на „Пикадили“ бръмчеше като кошер. „Сигурно има поне сто гости“, помисли си тя доволно.
Дейзи се оказа начело на една група, свързана главно с американския Червен кръст в града. Всяка събота тя правеше парти за американските военни и канеше сестрите от болницата „Свети Вартоломей“ за компания. Идваха и пилоти от Кралските ВВС. Гостите пиеха от неограничените й запаси уиски и джин и танцуваха под звуците на Глен Милър от грамофонните й плочи. Дейзи си даваше сметка, че такава вечер може да е последното увеселение в живота на гостите й и правеше всичко по силите си, за да останат доволни. Само не ги целуваше, но пък сестрите не се скъпяха.
Дейзи никога не пиеше на своите партита. Имаше да мисли за прекалено много неща. Непрекъснато разни двойки се заключваха в тоалетната и се налагаше да ги измъква оттам, за да може помещението да се ползва по предназначение. Ако някой наистина важен генерал се напиеше, трябваше да бъде дискретно проводен у дома си. Често свършваше ледът — Дейзи така и не успя да научи своите британски слуги колко лед е необходим за едно парти.
Известно време след раздялата с Бой Фицхърбърт единствените приятели на Дейзи бяха семейство Лекуит. Етел, майката на Лойд, никога не я съдеше. Макар сега да бе самата достопочтеност, Етел имаше своите минали грешки и затова проявяваше повече разбиране. Дейзи продължаваше всяка сряда вечер да ходи у Лекуитови в „Олдгейт“. Заедно пиеха какао и слушаха радио. Сряда беше любимата вечер на Дейзи.
Вече два пъти обществото я отхвърляше — първо в Бъфало и сега, в Лондон. От време на време се потискаше от мисълта, че грешката е нейна. Може би всъщност не беше част от претенциозното висше общество с неговите строги правила на поведение. Глупаво беше от нейна страна да изпитва такова влечение към него.
Проблемът беше, че обичаше увеселенията, пикниците, спортните състезания и всички възможни сбирки на добре облечени и забавляващи се хора.
Сега вече знаеше, че за да се забавлява, не са й нужни нито британските аристократи, нито старите американски фамилии. Създала беше свое общество, при това много по-вълнуващо. Някои хора, които отказваха да разговарят с нея след раздялата с Бой, вече правеха явни намеци, че нямат нищо против да ги покани на някоя от прословутите си съботни вечери. Освен това имаше доста гости, които идваха при нея, за да се поотпуснат след смазваща вечеря някъде из Мейфеър.