Капитан Бонър полетя в зигзаг, за да избегне обстрела. Уди се зарадва, ала маневрите се отразиха злощастно на взвода. На всички, включително и на Уди, им призля. Патрик Тимъти се предаде пръв и повърна на пода. Хората се почувстваха още по-зле заради смрадта. Пийт Ловкия беше следващият, после още няколко наведнъж. Бяха се натъпкали с пържоли и сладолед, които сега се връщаха. Вонята беше нетърпима. Подът на самолета стана гнуснаво хлъзгав.
Като подминаха островите, капитанът изправи курса и след няколко минути се появи френският бряг. Самолетът се наклони и се насочи наляво. Вторият пилот напусна мястото си и каза нещо на ухото на сержант Дефо. Дефо се обърна към взвода и вдигна десет пръста. Десет минути до скока.
Самолетът забави и от средната скорост от около 160 мили в час стигна до 100 мили в час, което беше приблизителната скорост при парашутен скок.
Изведнъж навлязоха в мъгла. Толкова беше гъста, че Уди не можеше да види синята светлина на крилото на самолета. Сърцето му заби лудо. Мъглата беше твърде опасна за самолетите, които летяха в толкова гъста формация. Каква трагедия — да загинат в самолетна катастрофа, а не в бой. На Бонър не му оставаше нищо, освен да лети право напред и да се надява на най-доброто. Всяка промяна в курса можеше да доведе до сблъсък.
Самолетът излезе от мъглата така внезапно, както беше влязъл. Като по чудо всички самолети летяха във формация.
Почти веднага противовъздушната отбрана откри огън. Смъртоносни взривове разцъфваха сред носещите се гъсто един до друг самолети. Уди знаеше, че при такива условия заповедите на пилота бяха да поддържа скорост и да лети право към зоната за нанасяне на удара. Ала Бонър наруши заповедите и излезе от редицата. Двигателите зареваха с пълна мощност. Бонър отново се понесе в зигзаг. Носът на самолета се наклони, докато той се мъчеше да развие по-висока скорост. Уди забеляза, че повечето от другите пилоти също бяха нарушили заповедите. Не можеха да контролират импулса, който ги караше да се спасяват.
Над вратата светна червената лампа — четири минути.
Уди беше убеден, че пилотите подраняват в отчаянието си да пуснат парашутистите и да отлетят на сигурно място. Но те разполагаха с таблиците и той не беше в положение да спори.
Изправи се и викна:
— Ставай и се закачвай!
Повечето от хората не можеха да го чуят, обаче знаеха какво казва. Станаха и закачиха статичните си въжета за кабела, който висеше над главите им. Това се правеше, за да не излети някой преждевременно. Вратата се отвори и вятърът нахлу с вой в самолета. Скоростта още бе прекалено висока. Скокът при такава скорост щеше да е неприятен, но не това беше основната трудност. Парашутистите щяха да се приземят далече един от друг и на Уди щеше да му трябва много повече време да открие хората си. Достигането до целта им щеше да се забави. Мисията щеше да започне със закъснение. Уди наруга Бонър.
Пилотът продължи да накланя самолета ту на една, ту на друга страна, за да избегне обстрела. Хората се мъчеха да останат на крака върху плъзгавия оповръщан под.
Уди погледна навън. В старанието си да ускори, Бонър беше загубил височина и сега самолетът беше на около петстотин фута — прекалено ниско. Нямаше да има време за пълно отваряне на парашутите преди приземяването. След кратко колебание Уди привика сержанта.
Дефо застана до него, погледна надолу и поклати глава. Доближи се до ухото на Уди и изкрещя:
— Половината ще си потрошат глезените при скок от такава височина. Двамата с базуките ще се убият.
Тогава Уди взе решение.
— Гледай никой да не скача! — извика той на Дефо.
После откачи въжето и си проправи път през двете редици парашутисти към пилотската кабина. Екипажът се състоеше от трима души. Уди закрещя с всички сили:
— Издигай се! Издигай се!
— Връщай се и скачай! — провикна се в отговор Бонър.
— Никой няма да скача на тази височина! — Уди се приведе напред и посочи висотомера, който показваше 480 фута. — Това е самоубийство!
— Разкарай се оттук, лейтенант. Това е заповед.
Уди беше с по-нисък чин, но продължи да настоява.
— Не и докато не набереш височина.
— Ако не скочите сега, ще подминем целта ви!
Уди не можеше да се владее повече:
— Издигай се, шибаняк такъв! Издигай се!
Бонър изглеждаше бесен, обаче Уди не помръдна. Знаеше, че пилотът не иска да се връща с пълен самолет. Така щеше да си навлече разследване. А тази нощ Бонър беше нарушил прекалено много заповеди и не можеше да си го позволи. Той изруга и премести лоста. Самолетът в миг вирна нос и започна да се издига, губейки скорост.