Мина твърде бързо и той не можа да я идентифицира. Питате се дали не трябва да нареди на хората си да я обстрелят. После прецени, че е по-добре да се съсредоточат върху мисията.
Взводът мина през три селца, които Уди успя да намери и на картата. От време на време ги лаеха кучета, обаче никой не излизаше да провери какво става. Без съмнение окупацията беше научила французите да не любопитстват прекалено. Беше някак странно да се прокрадват в мрака по непознати пътища, въоръжени до зъби, и да подминават тихи къщици, чиито обитатели спяха, без да подозират каква огнева мощ се изнизва под прозорците им.
Най-сетне се добраха до покрайнините на Еглиз-де-Сьор. Уди разреши кратка почивка. Мъжете влязоха сред някакви дървета и седнаха на земята. Пиха от манерките и ядоха от порционите. Уди отново не разреши да пушат — огънчето на цигарата се забелязваше изненадващо далеч.
Уди прецени, че пътят, по който са тръгнали, ще ги отведе до моста. Нямаше сигурни сведения за охраната му. Но щом съюзниците бяха решили, че е важен, значи и германците бяха на същото мнение. Следователно мостът щеше да се пази — или от един войник с пушка, или от цял взвод. Уди не можеше да планира удара, преди да види целта.
След десет минути той вдигна хората си. Вече не беше нужно да настоява за мълчание — те и сами долавяха опасността. Подтичваха тихо по улицата, край къщи, черкви и дюкяни. Придържаха се към стените, взираха се в сивкавия мрак и подскачаха и при най-слабия шум. Внезапна остра кашлица долетя от отворения прозорец на нечия спалня и Уди едва не откри огън.
Еглиз-де-Сьор беше по-скоро голямо село, не градче, и Уди забеляза сребристата лента на реката по-скоро, отколкото очакваше. Вдигна ръка и спря хората. Главната улица водеше по лек наклон и малко под ъгъл към моста, затова видимостта беше добра. Реката беше стотина стъпки широка, а мостът беше единичен. Толкова беше тесен, че две коли не биха могли да се разминат, затова Уди предположи, че е стар.
Лошата новина беше, че в двата края на моста имаше бункери — малки бетонни куполи с хоризонтални амбразури за стрелба. Между бункерите по моста крачеха един срещу друг двама патрули. По-близкият в момента разговаряше през амбразурата с някого вътре в бункера. После двамата се срещнаха в средата на моста и погледнаха през парапета към черната вода отдолу. Не изглеждаха особено напрегнати и Уди предположи, че не знаят за началото на инвазията. От друга страна, не бяха и небрежни. Бяха бодри, вървяха и се оглеждаха бдително.
Уди не можеше да прецени колко хора има в бункерите, нито пък как са въоръжени. Картечници ли се криеха зад амбразурите, или само пушки? Това беше от голямо значение.
На лейтенанта му се щеше да притежава някакъв боен опит. Как се очакваше от него да се справи с такава ситуация? Сигурно имаше още хиляди такива мъже — новопроизведени младши офицери, които трябваше да се учат в крачка. Ех, да беше сержант Дефо тук.
Лесният начин за неутрализиране на бункер беше някой да се промъкне и да пусне граната през амбразурата. Някой добър войник може би щеше да успее да допълзи до по-близкия бункер незабелязано. Но Уди трябваше да взриви и двата едновременно, за да не успеят войниците в по-далечния бункер да се подготвят за нападението.
Как можеше да стигне до другия край на моста, без патрулите да забележат?
Долавяше растящото безпокойство на хората си. Не им се нравеше мисълта, че техният командир не е сигурен какво трябва да прави.
— Пийт — рече Уди. — Ще допълзиш до близкия бункер и ще пуснеш граната вътре.
Пийт Ловкия изглеждаше ужасен, обаче отговори:
— Слушам.
После Уди посочи двамата най-добри стрелци във взвода.
— Джо и Мак, изберете си по един патрул, и когато Пийт пусне гранатата, ги свалете.
Димящият и Мак кимнаха и взеха оръжията си.
В отсъствието на Дефо, Уди реши да направи Уебър Асото свой заместник. Посочи още четирима и нареди:
— Тръгвайте с Асото. Когато стрелбата почне, тичайте колкото ви държат краката през моста и атакувайте другия бункер. Ако сте достатъчно бързи, може и да ги спипате по бели гащи.
— Слушам — отвърна Асото. — Копелетата няма и да се усетят какво ги е ударило.