Уди разгледа и структурата на моста и му дойде по-добра идея. Под парапета имаше широк около една стъпка каменен ръб. Някой войник със здрави нерви можеше да пропълзи по него, като през цялото време остане невидим за врага.
Уди се върна в бункера. Най-дребен от хората му беше Камерън Левака. При това той беше и оправен; не беше от хората, които лесно изпадат в паника.
— Левак, от външната страна на моста, под парапета, има скрит каменен ръб. Може да са го използвали за поправки. Искам да пропълзиш по него и да гръмнеш бункера оттатък.
— На бас, че мога.
Смел отговор от човек, който току-що е станал свидетел на смъртта на петима от своите.
Уди се обърна към Мак и Джо Димящия и нареди:
— Прикривайте го.
Двамата откриха огън.
— Ами ако падна? — поинтересува се Камерън.
— Нищо. Намираш се само на петнадесет-двадесет стъпки над водата — успокои го лейтенантът.
— Хубаво — отвърна Камерън и тръгна към вратата. — Само дето не мога да плувам.
И излезе.
Уди го видя да притичва през улицата. Левакът надзърна през парапета, после го възседна и се спусна от другата страна. Загубиха го от поглед.
— Добре — рече Уди на останалите. — Спрете стрелбата. Камерън тръгна.
Всички се взираха навън. Нищо не помръдваше. Уди забеляза, че вече се зазорява и градчето се вижда по-ясно. Жителите не се показваха навън — знаеха какво да правят. Може би на някоя от съседните улици се събираше отряд германци, ала Уди не чуваше нищо. Даде си сметка, че със страх се ослушва дали Камерън няма да падне в реката.
По моста заприпка средно голям помияр с весело навирена извита опашка. Любопитно подуши мъртъвците, после продължи целенасочено по важна кучешка работа. Уди гледаше как песът подминава отсрещния бункер и влиза в другата част на града.
Изгревът означаваше, че основната част от съюзническата войска вече дебаркира. Някой беше заявил, че това е най-голямата комбинирана десантна операция в историята на военното дело. Уди се питаше на каква ли съпротива се натъкват съюзниците. Никой не беше по-уязвим от претоварения с екипировка пехотинец, който гази през плитчините към ниския бряг и е отлична мишена за скритите в дюните противникови стрелци. Благодарен беше, че се намира в бетонния бункер.
Левакът се бавеше. Дали пък не беше паднал в реката без шум? Да не би нещо друго да се беше объркало?
И тогава Уди го видя. Тънка светла фигура се прехвърли през парапета в далечния край на моста. Уди затаи дъх. Левакът се спусна на колене и допълзя до бункера; изправи се и долепи гръб до стената. С лявата ръка извади граната. Дръпна щифта, почака няколко секунди, пресегна се и я пусна през амбразурата.
Уди чу тътена на експлозията и видя как през амбразурите проблясва ярка светлина. Левакът вдигна ръце над главата си като шампион.
— Прикрий се, задник такъв — викна му Уди, макар да знаеше, че Камерън не може да го чуе. Може би в някоя сграда се криеше германски войник, който чака да отмъсти за смъртта на другарите си.
Но не последва стрелба. Левакът изпълни кратък танц на победата и влезе в бункера. Тогава Уди задиша по-леко.
Ала все още не беше напълно сигурен. В този момент внезапен набег от страна на двадесетина германци преспокойно можеше да върне моста под техен контрол. Тогава всичко щеше да е напразно.
Уди се насили да почака още няколко минути, да не би да се появят вражески войници. Все още нищо не помръдваше. Като че ли в Еглиз-де-Сьор нямаше други германци — сигурно ги караха през дванадесет часа от някоя недалечна казарма.
— Джо — каза Уди, — отърви ни от убитите немци. Хвърли ги в реката.
Двама от взвода изнесоха убитите от бункера и ги хвърлиха във водата. После повториха процедурата и с патрулите от моста.
— Пийт и Мак, идете в другия бункер при Левака. Постарайте се и тримата да сте нащрек. Все още не сме изтребили всички германски войски във Франция. Ако забележите към вас да се приближава враг, не се колебайте, не преговаряйте, а направо стреляйте.
Пийт и Мак излязоха от бункера и бързо прекосиха моста.
В отсрещния бункер вече имаше трима американци. Ако германците опитаха да си върнат моста, щяха да се натъкнат на значителни трудности, особено през деня.