Докато се отдалечат на безопасно разстояние, всичко свърши. От тунела излизаше дим; ако по невероятна случайност някой беше оцелял при сблъсъка, щеше да умре в пожара.
Планът на Лойд се увенча с успех. Не само уби стотици противникови войници и унищожи цял влак, но и блокира важна железопътна линия. Почистването на тунелите след катастрофи отнемаше седмици. Заради Лойд на германците щеше да им е много по-трудно да пратят подкрепления в Нормандия.
Лойд изпитваше ужас.
В Испания видя смърт и разрушение, но не и като това. А днес той го причини.
Чу се нов трясък и когато се обърна по посока на звука, Лойд видя, че Тайфунът е паднал на земята. Гореше, но фюзелажът не беше разкъсан. Пилотът може и да бе още жив.
Лойд затича към самолета, а Пурата и Легионерът го последваха.
Сваленият Тайфун лежеше на корем. Едното му крило беше счупено. От мотора излизаше дим. Перспексовият купол бе почернял и Лойд не виждаше пилота.
Двамата с Пурата стъпиха върху крилата, откопчаха и плъзнаха купола назад.
Летецът беше в безсъзнание. Имаше шлем, очила и кислородна маска на носа и устата. Лойд не можеше да прецени дали го познава.
Питаше се къде е кислородната бутилка и дали е избухнала.
Легионерът помисли същото и рече:
— Давайте да го измъкнем, преди самолетът да се взриви.
Лойд се пресегна в кабинката и разкопча предпазните колани на пилота. Пъхна ръце под мишниците му и го задърпа. Човекът беше съвършено неподвижен. Нямаше как Лойд да разбере какви са нараняванията му. Дори не знаеше жив ли е.
Измъкна го от кокпита, метна го през рамо като пожарникар и го отнесе на безопасно разстояние от тлеещите отломки. Възможно най-внимателно го положи на земята по гръб.
Чу свистене и бумтене и видя, че целият самолет вече гори.
Приведе се над пилота, внимателно свали очилата и кислородната маска и потресен разпозна лицето му.
Пилотът беше Бой Фицхърбърт.
Още дишаше.
Лойд изтри кръвта от носа и устата му.
Бой отвори очи. В началото погледът му беше празен, но след минута изразът му се промени и той продума:
— Ти.
— Взривихме влака — обясни Лойд.
Бой явно можеше да движи само очите и устата си.
— Светът е малък — рече той.
— Нали?
— Кой е това? — попита Пурата.
След кратко колебание Лойд отговори:
— Брат ми.
— Боже мили.
Бой затвори очи.
Лойд каза на Легионера:
— Трябва да доведем лекар.
Легионера поклати глава:
— По-добре да се омитаме. Швабите ей сега ще дойдат да разследват катастрофата.
Имаше право.
— Ще го вземем с нас — каза Лойд.
Бой отвори очи и се обади:
— Уилямс!
— Какво има, Бой?
Бой като че се подсмихна.
— Вече можеш да се ожениш за кучката.
После умря.
VIII
Дейзи плака, когато узна. Бой беше негодник и постъпи зле с нея, но навремето тя го обичаше и той я научи на много непознати неща за мъжете. Затова се натъжи при новината за смъртта му.
Братът на Бой, Анди, стана виконт и щеше да наследи графската титла. Съпругата на Анди, Мей, беше виконтеса, а според сложните правила на аристокрацията Дейзи беше вдовстващата виконтеса на Абъроуен. Докато не се омъжеше за Лойд и не станеше просто госпожа Уилямс, което би било облекчение.
Ала дори и сега сватбата й се струваше безкрайно далеч. През лятото се оказа, че всички надежди за бърз край на войната са безплодни. На двадесети юли заговорът на германските генерали да убият Хитлер пропадна. На Източния фронт германската армия беше в пълно отстъпление, а Съюзниците превзеха Париж през август, ала Хитлер беше решен да воюва до страшния край. Дейзи нямаше представа дали изобщо някога ще види Лойд, а какво остава да се омъжи за него.
Една сряда през септември, когато отиде в „Олдгейт“, Етел Лекуит я посрещна ликуващо.
— Прекрасни новини! — подхвана тя, докато Дейзи влизаше в кухнята. — Лойд е номиниран за кандидат за парламента за Хокстън!
Мили, сестрата на Лойд, също беше тук с двете си деца, Лени и Пами.
— Не е ли чудесно! — възкликна тя. — Обзалагам се, че Лойд ще стане премиер.
— Да — отвърна Дейзи и тежко седна.