— Е, виждам, че това не те радва особено — рече Етел. — Както би се изразила приятелката ми Милдред, прие го като сироп за кашлица. Какво има?
— Просто ако се ожени за мен, това ще попречи на избирането му.
Дейзи се чувстваше зле, защото обичаше Лойд толкова много.
Как би могла да навреди на бъдещето му? В същото време — как би могла да го изостави? От подобни мисли сърцето й натежаваше и животът й се струваше отчайващ.
— Защото си богата наследница ли? — попита Етел.
— Не е само това. Скоро преди да загине, Бой ми каза, че Лойд никога няма да бъде избран, ако съпругата му е бивша фашистка. Прав е бил, нали?
Обърна се към Етел, която винаги казваше истината, колкото и болезнена да е тя.
— Не съвсем — отговори Етел, сложи чайника на печката и седна срещу Дейзи на кухненската маса. — Няма да ти кажа, че това не е от значение. Но според мен не трябва да се отчайваш.
„Същата си като мен“, рече си Дейзи. „Винаги казваш каквото мислиш. Не е чудно, че Лойд ме обича — аз съм по-млада версия на майка му!“
— Любовта побеждава всичко, не е ли така? — подхвърли Мили.
Тя забеляза, че четиригодишният Лени налага двегодишната Пами с дървено войниче.
— Не удряй сестра си!
После пак заговори на Дейзи:
— Брат ми те обича безкрайно. Право да ти кажа, не знам някога да е обичал друга.
— Знам, знам — отговори Дейзи. Идеше й да заплаче. — Но той е решен да промени света, а аз не мога да понеса мисълта, че му преча.
Етел взе разплаканата Пами на коляното си и тя веднага се успокои. После заговори на Дейзи:
— Ще ти кажа какво да направиш. Бъди подготвена да отговаряш на въпроси и очаквай враждебност, но не замазвай проблема и не крий миналото си.
— Какво би трябвало да казвам?
— Можеш да кажеш, че си се подлъгала по фашизма, подобно на милиони други хора, но по време на Блица си карала линейка. И че се надяваш да си изпълнила дълга си. Двамата с Лойд упражнете точните думи. Бъди самоуверена, бъди себе си — неустоима и очарователна. Не позволявай на този въпрос да те потиска.
— И това ще свърши ли работа?
След кратко колебание Етел отговори:
— Не знам. Наистина не знам. Обаче трябва да опиташ.
— Би било ужасно, ако се наложи заради мен Лойд да се откаже от това, което обича. Такива неща могат да разрушат един брак.
Дейзи се надяваше Етел да я опровергае, ала тя не го направи, а само повтори:
— Не знам.
Деветнадесета глава
1945 година (I)
I
Уди Дюър бързо навикна с патериците.
Беше ранен в края на четиридесет и четвърта, в Белгия. Настъпващите към германската граница съюзници бяха изненадани от мощна контраатака. Уди беше в 101 Въздушнопреносима дивизия, която държеше важния град Бастон. Когато германците пратиха официално писмо с искане за капитулация, генерал МакОлиф отговори сбито „Дръжки!“. Отговорът му стана прочут.
Десният крак на Уди беше надробен от картечен огън точно на Коледа. Болеше ужасно. А още по-лошо беше, че чак след месец можа да се премести от обсадения град и да постъпи в истинска болница.
Костите щяха да заздравеят и може би дори щеше да престане да куца, но кракът никога нямаше да е достатъчно силен за скокове с парашут.
Битката за Ардените беше последната офанзива на Хитлер на Западния фронт. След нея германската армия спря да контраатакува.
Уди се върна към цивилния живот, което означаваше да отседне в семейния апартамент във Вашингтон и да се радва на леко натрапчивата загриженост на майка си. След свалянето на превръзките, той се върна на работа в кабинета на баща си.
В четвъртък, дванадесети април 1945 година, Уди се намираше в сградата на Капитолия, където се помещаваха Сенатът и Камарата на представителите. Куцукаше полека през приземния етаж и разговаряше с баща си за бежанците.
— Смятаме, че в Европа около двадесет и един милиона души са прогонени от домовете си — рече Гас. — Управлението за помощите и възстановяването към Организацията на обединените нации има готовност да им помогне.
— Предполагам, че това ще започне всеки момент — отговори Уди. — Червената армия е почти в Берлин.
— А американската армия е само на петдесет мили от града.
— Колко още може да се държи Хитлер?
— Един нормален човек би се предал вече.
Уди сниши глас.