Гас Дюър също изглеждаше мрачен. Предварителните компромиси за Белорусия, Украйна и Аржентина би следвало да гарантират гладката работа на срещата. Но сега Молотов нанесе коварен удар.
Сенатор Ванденбърг от американската делегация беше бесен. Той извади писалка и бележник и почна трескаво да пише. След минута откъсна страницата, кимна на Уди да я вземе и му каза да я предаде на държавния секретар.
Уди приближи до масата, наведе се над рамото на Стетиниъс, остави бележката пред него и рече:
— От сенатора Ванденбърг, господине.
— Благодаря.
Уди се върна на мястото си с мисълта, че това е неговата роля в историята. Докато предаваше бележката, успя да й хвърли едно око. Ванденбърг беше нахвърлил кратка и пламенна реч, в която се отхвърляше чехословашкото предложение. Дали Стетиниъс щеше да възприеме позицията на сенатора?
Ако Молотов се наложеше за Полша, то Ванденбърг би могъл да саботира Обединените нации в Сената. А ако Стетиниъс възприемеше линията на Ванденбърг, Молотов би могъл да си тръгне. Това би погубило Обединените нации също така ефикасно.
Уди затаи дъх.
Стетиниъс се изправи с бележката на Ванденбърг в ръка.
— Току-що спазихме задълженията си от Ялта в полза на Съветския съюз — рече държавният секретар. Имаше предвид ангажимента на САЩ в подкрепа на Белорусия и Украйна. После продължи с думите, написани от сенатора:
— В Ялта бяха поети и други задължения, които също трябва да бъдат изпълнени. Едно от тях изисква ново и представително временно правителство в Полша.
В залата се разнесе изумен шепот. Стетиниъс се изправяше срещу Молотов. Уди хвърли един поглед на Ванденбърг. Сенаторът мъркаше от удоволствие.
— Докато това не стане — продължи Стетиниъс. — Конференцията не може с чиста съвест да признае правителството в Люблин.
Държавният секретар погледна право към Молотов и продължи с точните думи на Ванденбърг.
— Това би било проява на най-долно двуличие.
Молотов пламна.
Британският външен министър Антъни Идън разгърна длъгнестата си фигура, изправи се и подкрепи Стетиниъс. Тонът му беше безупречно вежлив, но думите му бяха остри:
— Моето правителство няма как да знае дали полският народ подкрепя временното правителство, тъй като нашите съветски съюзници отказват да допуснат британски наблюдатели в Полша.
Уди усети как срещата се обръща против Молотов. Молотов явно беше със същото впечатление. Посъветва се с екипа си достатъчно шумно, та Уди да долови гнева в гласа му. Дали обаче щеше да напусне?
Белгийският външен министър, плешив и дебел мъж с двойна брадичка, предложи компромис — изрази надеждата, че новото полско правителство ще бъде съставено достатъчно скоро, та да има представители в Сан Франсиско преди края на конференцията.
Всички гледаха Молотов. Дадена му беше възможност да излезе от ситуацията, без да губи достойнство. Щеше ли да приеме?
Молотов все още изглеждаше гневен. Все пак той леко, ала безпогрешно, кимна в знак на съгласие.
И кризата свърши.
„Добре“, рече си Уди, „две победи в един и същи ден. Нещата вървят към подобрение.“
V
Карла излезе за вода.
От два дни по домовете нямаше вода. За щастие, берлинските домакини откриха, че през няколко пресечки има старомодни улични помпи, свързани с кладенци. Отдавна неизползвани, те бяха ръждясали и скърцаха, но — като по чудо — работеха. И така, всяка сутрин жените вземаха кофи и кани и се нареждаха на опашка.
Въздушните нападения спряха, може би защото противникът вече беше пред града. Но все още бе опасно да се излиза, понеже съветската артилерия обстрелваше столицата. Карла не разбираше защо си правят труда. По-голямата част от града беше разрушена. Цели улици и дори по-големи пространства бяха направо изравнени със земята. Нямаше електричество, вода и газ. Не се движеха нито трамваи, нито автобуси. Хиляди, може би милиони хора бяха останали без дом. Градът беше превърнат в огромен бежански лагер. Но обстрелът продължаваше. Повечето хора прекарваха по цели дни в мазетата или в общите укрития, но се налагаше да излизат за вода.