— Защо не умрях и аз? Стоях точно зад тях. Сега съм съвсем сама.
— Не си сама — бързо отвърна Карла. — Ние сме е теб.
После се обърна към Ханелоре.
— Кой е началникът тук?
— Нарича се Валтер Доберке.
— Ще му кажа, че трябва да те освободи.
— Днес го няма. А заместникът му е някакъв фелдфебел, тъп като шопар. А, погледни. Идва Гизела. Тя е любовницата на Доберке.
В помещението влезе млада жена — красива, с дълги светли коси и млечнобяла кожа. Никой не я погледна. Изражението на лицето й беше предизвикателно.
Ханелоре разказа:
— Правят секс на леглото в кабинета за електрокардиограми горе. В замяна тя получава допълнително храна. Само аз говоря с нея. Просто смятам, че не бива да съдим хората за компромисите, които са принудени да правят. Всички живеем в истински ад.
Карла не беше убедена. Тя не би се сприятелила с еврейско момиче, което спи с нацист.
Гизела срещна погледа на Ханелоре и приближи.
— Той е получил нови заповеди — каза младата жена толкова тихо, че Карла трябваше са се напряга, за да я чуе. После Гизела се умълча.
— Е, какви са заповедите? — попита я Ханелоре.
Гласът на Гизела се сниши до шепот.
— Да убие всички тук.
Сякаш ледена ръка сграбчи сърцето на Карла. Всички тези хора — и Ханелоре, и малката Ребека.
— Валтер не иска да го прави — заяви Гизела. — Той всъщност не е лош човек.
— Кога трябва да ни убие? — попита Ханелоре със спокоен фатализъм.
— Веднага. Обаче иска преди това да унищожи документацията. В момента Ханс-Петер и Мартин тъпчат папките в пещта. Работата е много, така че разполагаме с няколко часа. Може би Червената армия ще се появи навреме да ни спаси.
— А може би няма — отвърна остро Ханелоре. — Има ли начин да го убедим да не спази заповедите? Войната почти свърши, за Бога.
— По-рано можех да му внуша всичко — тъжно каза Гизела. — Обаче започнах да му омръзвам. Знаеш какви са мъжете.
— Той би трябвало да се замисля за собственото си бъдеще. Всеки момент Съюзниците ще поемат властта тук. Те ще накажат нацистките престъпления.
— Ако всички сме мъртви, кой би могъл да го обвини? — попита Гизела.
— Аз мога — рече Карла.
Другите две жени се втренчиха в нея, без да продумат.
Карла си даде сметка, че макар да не е еврейка, можеха да я убият, за да не свидетелства.
Тя отчаяно затърси някакво решение.
— Може би ако Доберке ни пощади, ще изглежда по-добре пред Съюзниците.
— Това се казва хрумване — възкликна Ханелоре. — Всички ние можем да подпишем декларация, че ни е спасил живота.
Карла изгледа изпитателно Гизела. Лицето на младата жена изразяваше съмнение, но все пак тя рече:
— Може и да го направи.
Ханелоре се озърна.
— Ето я Хилде. Тя е нещо като секретарка на Доберке.
Повика я и обясни плана.
— Ще напечатам документи за освобождаване на всички — рече Хилде. — Ще поискаме от Доберке да ги подпише, преди да му дадем декларацията.
В подземието нямаше охрана — пазачите стояха само на приземния етаж и в тунела, така че долу затворниците можеха да се движат свободно. Хилде отиде в помещението, което служеше на Доберке за подземен кабинет. Първо напечата декларацията. Ханелоре и Карла обиколиха всички пленници, казаха им с какво са се заловили и ги накараха да подпишат. Междувременно Хилде напечата документите за освобождаване.
Докато приключат с всичко, стана полунощ. Нямаха какво повече да направят до идването на Доберке.
Карла легна на пода до Ребека Розен. Нямаше къде другаде да спи.
След малко Ребека заплака тихичко.
Карла не знаеше какво да прави. Искаше да я успокои, ала не намираше думи. Какво да каже на дете, което току-що е видяло убийството на родителите си? Приглушеното хлипане продължаваше. Накрая Карла се обърна и прегърна Ребека.
Веднага разбра, че тъкмо това е трябвало да направи. Ребека се сгуши и зарови глава в гърдите й. Карла я галеше по гърба като бебе. Постепенно Ребека престана да плаче и заспа.
Карла не спа тази нощ. Времето й мина в измисляне на реч, с която да се обърне към коменданта на лагера. Понякога призоваваше добрината в него, друг път го заплашваше със съда на Съюзниците или се позоваваше на личния му интерес.
Стараеше се да не мисли как ще ги застрелят. Ерик й беше разказал как нацистите екзекутират по дванадесет човека едновременно в Русия. Предположи, че и в Германия са разработили ефикасна система. Трудно беше да си я представи. И може би така беше по-добре.