— И аз те обичам.
Смяташе да я помоли да се омъжи за него. Щеше да го стори досега, ако не му се беше видяло твърде рано — по-малко от три месеца — пък и не искаше да дава на враждебно настроените й родители претекст да възразят.
Освен това трябваше да вземе решение за своето бъдеще.
Не искаше да влиза в политиката.
Знаеше, че това ще шокира родителите му. Те открай време смятаха, че Уди ще последва стъпките на баща си и ще бъде третият сенатор Дюър. И той вървеше по този път без да се замисля. Но по време на войната и особено докато лежа в болница, почна да си задава въпроса какво наистина иска да прави, ако оживее. Отговорът не беше политиката.
Сега беше подходящ момент да се оттегли. Баща му бе постигнал амбицията на своя живот. Сенатът обсъждаше Обеднените нации. Гас Дюър пазеше болезнен спомен за това как в подобен исторически момент Обществото на народите се провали. Но сенатор Ванденбърг се изказа пламенно в защита на Обединените нации — „най-скъпата мечта на човешкия род“ — и така Хартата на Обединените нации беше ратифицирана с осемдесет и девет срещу два гласа. Работата беше свършена. Уди нямаше да разочарова баща си, ако напусне сега.
Надяваше се и Гас да е на същото мнение.
Шапиро отвори вратата на кабинета си и покани Уди. Той се изправи и влезе.
Шапиро се оказа по-млад от очакванията на Уди, малко над тридесетина години. Беше началник на вашингтонското бюро на Националната агенция по печата. Седна зад бюрото и запита:
— Какво мога да направя за сина на сенатора Дюър?
— Бих искал да Ви покажа няколко фотографии, ако позволите.
— Добре.
Уди подреди снимките на бюрото.
— Това Пърл Харбър ли е?
— Да. На седми декември четиридесет и първа година.
— Боже мой.
Уди виждаше снимките наопаки, но и така те го караха да се просълзи. Ето Джоан, толкова красива, и Чък, щастливо усмихнат, задето е със семейството си и с Еди. После връхлитащите самолети, бомбите и торпедата, черният дим от експлозиите на корабите. И моряците, които скачат зад борда, за да се спасят с плуване.
— Това е баща Ви — рече Шапиро. — И майка Ви. Познавам ги.
— И годеницата ми, която загина няколко минути след това. Брат ми, който беше убит на остров Бугенвил. И неговият най-добър приятел.
— Фантастични фотографии! Колко искате за тях?
— Не искам пари — отговори Уди.
Шапиро го изгледа изненадано.
— Искам работа.
III
Петнадесет дни след Деня на Победата в Европа Уинстън Чърчил свика общи избори.
Лекуитови бяха изненадани. Подобно на повечето хора, Етел и Бърни смятаха, че Чърчил ще изчака и капитулацията на Япония. Водачът на лейбъристите Клемънт Атли предложи изборите да се проведат през октомври. Чърчил постави всички в небрано лозе.
Майор Лойд Уилямс беше освободен от армията. Той щеше да е кандидатът на лейбъристите за района Хокстън в лондонския Ийст Енд. Беше изпълнен с въодушевление за планираното от неговата партия бъдеще. Фашизмът беше победен и сега британският народ можеше да създаде свободно и процъфтяващо общество. Лейбъристите разполагаха с добре обмислен план за избягване на бедите от последните двадесет години: осигуровка срещу безработица, която да помага на семействата в трудни времена; икономическо планиране, което да предотврати нова депресия, и Обединените нации, които да пазят мира.
— Нямаш никакъв шанс — рече Бърни в понеделник, четвърти юни. Бяха в къщата в „Олдгейт“. Песимизмът на Бърни беше убедителен, защото не беше обичаен за него. Той мрачно продължи:
— Всички ще гласуват за торите, понеже Чърчил спечели войната. Същото стана с Лойд Джордж през осемнадесета година.
Лойд се канеше да отговори, когато Дейзи се намеси:
— Войната не беше спечелена чрез свободния пазар и предприемачеството — раздразнено каза тя. — Победихме, защото хората работеха заедно и споделяха тегобите. Всеки понесе своето. Това е социализъм!
Когато се палеше така, Лойд я обичаше най-много. Той обаче отговори по-разсъдливо:
— Вече са въведени мерки, които старите тори биха заклеймили като болшевизъм — например правителственият контрол на железниците, мините и корабоплаването. При това от Чърчил. А Ърни Бевин отговаряше за икономическото планиране през цялата война.