Бърни поклати глава като всезнаещ старец. Този жест дразнеше Лойд.
— Хората гласуват със сърцата, а не с ума си — каза той. — Желанието им ще бъде да изразят своята признателност.
— Е, няма смисъл да седя тук и да споря с теб — отговори Лойд. — По-добре да ида да поспоря с гласоподавателите.
Двамата с Дейзи взеха автобуса за няколко спирки в северна посока. Отидоха в кръчмата „Черният лъв“ в Шордич, където се срещнаха с предизборния екип на Лейбъристката партия за района Хокстън. Лойд знаеше, че предизборната кампания всъщност не е спор с избирателите. Основната цел е да се идентифицират поддръжниците, за да може в изборния ден партийната машина да се погрижи те всички да гласуват. Твърдите привърженици на лейбъристите се отбелязваха; твърдите привърженици на другите партии се зачертаваха. Само колебаещите се заслужаваха да им се отдели малко време — те получаваха възможността да разговарят с кандидата.
Лойд понесе няколко отрицателни реакции.
— Майор, а? — обади се една жена. — Моят Алф е ефрейтор. Той вика, че офицерите насмалко не изгубили войната.
Имаше и обвинения в непотизъм.
— Не сте ли син на представителката в парламента за Олдгейт? Това да не ви е наследствена монархия?
Лойд си припомни майчиния съвет.
— Няма да спечелиш изборите, ако изкараш гласоподавателя глупак. Бъди очарователен, бъди скромен и не си изпускай нервите. Ако гласоподавателят е враждебен и груб, поблагодари му за отделеното време и си тръгни. Ще го накараш да си помисли, че навярно те е преценил погрешно.
Работниците масово бяха за лейбъристката партия. Мнозина казваха на Лойд, че Атли и Бевин са свършили добра работа през войната. Онези, които още не бяха определили за кого ще гласуват, бяха главно от средната класа. Когато хората казваха, че Чърчил е спечелил войната, Лойд цитираше деликатния отговор на Атли: „Правителството не се състои от един човек и войната не се води от един човек“.
Чърчил беше описал Атли като скромен мъж, който има защо да е скромен. Остроумието на Атли не беше тъй жестоко и затова се оказваше по-ефикасно. Поне Лойд беше на това мнение.
Двама от присъстващите споменаха настоящия член на парламента от Хокстън, който беше либерал, и заявиха, че пак ще гласуват за него, понеже им помогнал да решат някакви техни лични проблеми. Гражданите често се обръщаха към своите представители, когато биваха несправедливо третирани от правителството, работодателя или съседа си. Подобна работа отнемаше много време, но носеше гласове.
Като цяло, Лойд не беше в състояние да определи накъде клони общественото мнение.
Само един от гласоподавателите спомена Дейзи. Човекът се приближи към вратата, дъвчейки.
— Добър вечер, господин Пъркинсън — поздрави го Лойд. — Чувам, че сте искали да ме питате нещо.
— Вашата годеница е била фашистка — рече Пъркинсън с пълна уста.
Лойд предположи, че онзи е чел Дейли Мейл, където излезе злостна статия за него и Дейзи под заглавието „Социалистът и виконтесата“.
Той кимна и обясни:
— За кратко и тя, подобно на мнозина други, беше заблудена от фашизма.
— Как може един социалист да се ожени за фашистка?
Лойд се озърна, видя Дейзи и я покани да дойде с думите:
— Разговаряме с нашия господин Пъркинсън за това, че годеницата ми е била фашистка.
— Приятно ми е да се запознаем, господин Пъркинсън — каза Дейзи и стисна ръката на мъжа. — Напълно разбирам Вашата загриженост. През тридесетте години първият ми съпруг беше фашист и аз го поддържах.
Пъркинсън кимна. Може би той вярваше, че възгледите на жените следва да съвпадат с възгледите на техните съпрузи.
— Глупави бяхме — продължи Дейзи. — Но когато войната избухна, първият ми съпруг постъпи в Кралските военновъздушни сили и се би срещу нацистите смело, както всички останали.
— Истина ли е това?
— Миналата година той летеше със своя Тайфун и обстрелваше един германски военен влак. Тогава го свалиха и той загина. Така че аз съм вдовица.
— Съжалявам да чуя това, разбира се — отговори Пъркинсън и преглътна залъка си.
Дейзи обаче не беше приключила.
— Аз самата живях в Лондон през войната. По време на целия Блиц карах линейка.
— Определено сте проявили смелост.
— Е, надявам се само да прецените, че и покойният ми съпруг, и аз сме изпълнили дълга си.