Обратното броене започна в пет часа и девет минути сутринта местно време в понеделник, шестнадесети юли. Зазоряваше се и в небето на изток се прокрадваха ивици златиста светлина.
Изпитанието носеше кодовото название Троица. Когато Грег попита защо, научният ръководител на проекта, остроухият нюйоркски евреин Дж. Робърт Опенхаймер цитира стихотворението на Джон Дън: „Разтърси сърцето ми, триединни Боже“.
„Опи“ беше най-умният човек, когото Грег познаваше. Най-бляскавият физик на своето поколение, Опенхаймер също така говореше шест езика. Беше чел Капиталът на Карл Маркс на немски. За собствено забавление учеше санскрит. Грег го харесваше и му се възхищаваше. Повечето физици бяха смотани, но Опи, подобно на самия Грег, правеше изключение: висок, хубав, чаровен и любимец на жените.
Той беше инструктирал армейския оръжеен корпус да построи насред пустинята стофутова кула от стоманени подпори с бетонни основи. Отгоре разположиха платформа от дъбова дървесина. В събота вдигнаха бомбата върху тази платформа.
Всъщност учените никога не използваха думата „бомба“. Те наричаха своето устройство „джаджата“. В сърцевината й имаше плутониево кълбо. Плутоният не съществува в природата, а се получава при ядрена реакция. Кълбото тежеше десет паунда и съдържаше цялото количество плутоний в света. Някой пресметна, че струва един милиард долара.
По повърхността на кълбото имаше тридесет и два детонатора, които щяха да се задействат едновременно и да създадат толкова мощно налягане навътре, че плутоният да се вплътни и да достигне критична маса.
Никой не знаеше какво всъщност ще стане след това.
Учените залагаха — срещу билетчета от един долар — каква ще бъде силата на експлозията, измерена в тротилов еквивалент. Едуард Телър залагаше за четиридесет и пет килотона. Опи — за триста тона. Официалното предвиждане беше двадесет и пет килотона. Вечерта преди изпитанието Енрико Ферми предложи допълнителен залог затова дали взривът ще унищожи целия щат Ню Мексико. Генерал Гроувс не намери нищо забавно в това.
Учените проведоха напълно сериозна дискусия дали експлозията ще възпламени цялата земна атмосфера и ще унищожи планетата. Стигнаха до извода, че това няма да се случи. Грег се надяваше — ако грешат — поне всичко да стане бързо.
Първоначално изпитанието беше насрочено за четвърти юли, обаче всеки път, когато проверяваха някой компонент, той не работеше, и така големият ден беше отложен няколко пъти. В Лос Аламос в събота проведоха едно предварително изпитание, което нарекоха „китайското копие“, но „джаджата“ отказа да се възпламени. В залозите за понеделник Норман Рамзи беше посочил нула, тоест обзаложи се, че бомбата не действа.
Понеделнишкото изпитание беше определено за два часа през нощта, но по това време в пустинята се разрази гръмотевична буря. Дъждът щеше да изсипе радиоактивните отпадъци право върху главите на учените, затова отложиха началото.
Бурята спря призори.
Грег се намираше при бункер С-10000, контролното помещение. Подобно на повечето присъстващи, беше навън, за да вижда по-добре. В сърцето му се бореха страхът и надеждата. Ако бомбата се окажеше провал, трудът на стотици хора — и около два милиарда долара — щеше да е напразен. А ако бомбата проработеше, всички можеха да загинат след няколко минути.
До Грег стоеше Вилхелм Фрунце, млад немски учен, с когото се запознаха в Чикаго.
— Уил, какво щеше да стане, ако някоя мълния беше ударила бомбата? — попита Грег.
— Никой не знае — отвърна Фрунце и вдигна рамене.
В небето се стрелна зелена сигнална ракета и Грег се сепна.
— Петминутното предупреждение — обясни Фрунце.
Мерките за сигурност бяха в пълен безпорядък. Спретнати агенти на ФБР щъкаха из Санта Фе, най-близкия град до Лос Аламос. Облечени в туидови сака и с вратовръзки, те се облягаха небрежно по стените и очебийно се различаваха от местните с техните джинси и каубойски ботуши.
Бюрото освен това подслушваше незаконно телефоните на стотици хора, работещи по проекта „Манхатън“. Грег се дивеше. Как така най-важната правоприлагаща агенция в страната си позволява системно да извършва криминални престъпления?
Въпреки всичко, военните и ФБР бяха идентифицирали неколцина шпиони и тихомълком ги извадиха от проекта. Сред тях беше и Барни Мак Хю. Но това ли бяха всички? Грег нямаше представа. Гроувс беше принуден да поема рискове. Ако беше уволнил всички, чието отстраняване искаха от ФБР, нямаше да останат хора за построяването на бомбата.