Бащата на Володя, пийнал и щастлив, произнесе реч.
— Червената армия окупира Полша. Тази страна никога вече няма да бъде използвана като трамплин за германско нашествие в Русия.
Старите другари подвикнаха и заудряха по трапезите.
— В Западна Европа масите прегръщат комунистическите партии, както никога преди. В изборите за градска управа в Париж през миналия март комунистите спечелиха най-много гласове. Поздравявам френските другари.
Последваха нови овации.
— Когато погледна света днес, аз виждам, че руската революция, при която толкова храбреци се сражаваха и умряха… — Григорий позамълча и пиянски сълзи замъглиха очите му. Залата стихна. Ораторът бързо се съвзе. — Виждам, че революцията никога не е била толкова сигурна, колкото е днес!
Гостите вдигнаха чаши с възгласи „Революция! Революция!“ и отпиха.
Вратите се отвориха и другарят Сталин влезе в залата.
Всички станаха на крака.
Косата на Сталин беше посивяла и той изглеждаше уморен. Беше на шестдесет и пет години и боледуваше — носеха се слухове, че е преживял няколко инсулта или пък няколко леки сърдечни удара. Но днес беше по-скоро поразвеселен.
— Дойдох да целуна булката! — рече той.
Отиде при Зоя и сложи длани на раменете й. Тя беше поне с десетина сантиметра по-висока от него, но някак успя дискретно да се свие. Разцелува я по двете страни и допря мустакатата си физиономия в нея точно толкова дълго, колкото Володя да се погнуси. После отстъпи и попита:
— А питие за мен?
Няколко човека се завтекоха да му поднесат водка. Григорий настоя да отстъпи на Сталин мястото си начело на трапезата. Жуженето на разговорите се поднови, но по-тихо от преди — гостите се вълнуваха от присъствието на Сталин, ала трябваше да внимават с всяка дума и всяко действие. Той можеше да нареди смъртта на някого само с едно щракване на пръсти и често го правеше.
Сервираха още водка, оркестърът подхвана народни танци и хората полекичка се отпуснаха. Володя, Зоя, Григорий и Катерина танцуваха кадрил, който винаги разсмиваше хората. После затанцуваха още множество двойки. Мъжете почнаха да изпълняват гопак и честичко падаха. Володя току поглеждаше Сталин с крайчеца на окото си, както постъпваха и всички останали. Сталин видимо се забавляваше и потропваше в такт с чашата по масата.
Зоя и Катерина танцуваха с Василий — физик и началник на Зоя в проекта за бомбата. Володя седеше отстрани. Тогава атмосферата внезапно се промени.
Един цивилен адютант влезе в залата и забързано се отправи към Сталин. Без да се церемони, той се приведе над рамото му и заговори тихо и настойчиво.
Първо Сталин изглеждаше учуден и отсечено попита нещо, после друго. Лицето му се измени. Той пребледня и се вторачи в танцьорите, без всъщност да ги вижда.
Володя тихо попита:
— Какво става, по дяволите?
Танцуващите още не бяха забелязали промяната, но онези, които седяха по масите, се уплашиха.
След миг Сталин се изправи. Разположените по-близо до него гости също почтително станаха. Володя видя, че баща му още танцува. Разстрелваха хора и за по-дребни прегрешения.
Но Сталин не забелязваше гостите. Заедно с адютанта напусна масата, прекоси дансинга и тръгна към вратите. Подплашените сватбари отскачаха от пътя му. Двама се катурнаха на пода. Сталин не ги и видя. Оркестърът спря да свири. Сталин излезе от залата, без да каже нищо и без да погледне никого.
Някои от генералите, които също изглеждаха уплашени, напуснаха.
Появи се нечий друг адютант, после още двама. Намериха началниците си и им съобщиха нещо. Младеж с вълнено сако се приближи към Василий. Зоя явно го познаваше. Слушаше ги напрегнато и видимо се потресе от чутото.
Василий и неговият помощник си тръгнаха. Володя отиде при Зоя и я попита:
— Какво става тук?
Гласът й потрепери.
— Американците са пуснали атомна бомба в Япония.
Красивото бледо лице на Зоя беше по-бяло от обичайното.
— Японското правителство отначало не могло да разбере какво става. Отнело им часове да осъзнаят какво е това.
— Сигурни ли сме в сведенията?
— Осем квадратни километра сгради били изравнени със земята. Преценката е, че седемдесет и пет хиляди души са загинали на място.