— И колко са били бомбите?
— Една.
— Една бомба?
— Точно така.
— Мили Боже! Не е чудно тогава, че Сталин пребледня.
Двамата младоженци се умълчаха. Виждаше се, че новината се разпространява сред гостите в залата. Някои останаха да седят вцепенени, други се отправиха към кабинетите, телефоните, бюрата, сътрудниците.
— Това променя всичко — рече Володя.
— Включително и плановете ни за меден месец. Със сигурност ще ми откажат отпуск.
— Мислехме си, че Съветският съюз се намира в безопасност.
— Нали баща ти току-що държа реч, че революцията никога не е била по-сигурна.
— Вече нищо не е сигурно.
— Не е. Не и докато не разработим собствена бомба — отговори Зоя.
VII
Джаки Джейкс и Джорджи бяха в Бъфало и за пръв път гостуваха в апартамента на Марга. Грег и Лев също бяха в града. В Деня на победата над Япония — сряда, петнадесети август — всички отидоха в парка „Хумболт“. Алеите бяха изпълнени от ликуващи семейства. Стотици деца играеха в езерото.
Грег беше щастлив и горд. Бомбата работеше. Двете оръжия, хвърлени над Хирошима и Нагасаки, бяха нанесли поражения, при мисълта за които направо му призляваше, ала ускориха края на войната и спасиха живота на хиляди американци. Грег беше изиграл роля в това. Заради всичко, което направиха, Джорджи щеше да порасте в един свободен свят.
— Вече е на девет — отбеляза Грег.
Двамата с Джаки седяха на една пейка и разговаряха, а Лев и Марга заведоха Джорджи за сладолед.
— Направо не е за вярване.
— Питам се какъв ли ще стане.
Джаки разпалено отговори:
— Не и нещо глупаво от рода на артист или тромпетист. Той е интелигентен.
— Искаш ли да стане професор в колеж, като баща ти?
— Да.
— В такъв случай… — Грег умишлено беше довел разговора до тази точка и се притесняваше от реакцията на Джаки. — В такъв случай трябва да ходи в добро училище.
— Имаш ли нещо предвид?
— Какво ще кажеш за интернат? Например там, където учих аз.
— Той ще е единственият чернокож ученик.
— Не е задължително. Когато аз бях ученик, имахме едно цветнокожо момче от Делхи. Казваше се Камал.
— Само едно.
— Да.
— Тормозехте ли го?
— Естествено. Викахме му Камила. Но момчетата свикнаха с него и той имаше приятели.
— Знаеш ли какво е станало с него?
— Стана фармацевт. Чувам, че вече е собственик на две аптеки в Ню Йорк.
Джаки кимна. Грег виждаше, че тя няма нищо против неговия план. Джаки беше от културно семейство. Макар да се беше разбунтувала и избягала, тя вярваше в доброто образование.
— А таксата за училището?
— Бих могъл да помоля баща ми.
— Ще плати ли?
— Само ги виж.
Грег посочи Лев, Марга и Джорджи, които се връщаха от количката за сладолед. Лев и Джорджи крачеха, хванати за ръка, и ядяха сладолед във фунийка.
— Моят консервативен баща води за ръка цветнокожо момченце в парка. Повярвай ми, ще плати училищните такси.
— Джорджи никъде не е на мястото си — притеснено рече Джаки. — Той е черно момче с бял баща.
— Знам.
— Хората в сградата на майка ти мислят, че съм нейна прислужница, знаеш ли?
— Да.
— Внимавам да не ги извадя от това заблуждение. Ако решат, че в тяхната сграда идват на гости разни негри, може да създадат неприятности.
— Мъчно ми е да го кажа, обаче си права — с въздишка отвърна Грег.
— Животът на Джорджи ще бъде труден.
— Така е. Обаче той има нас.
Джаки го озари с една от редките си усмивки.
— Да. Това все пак е нещо.
Част трета
Студеният мир
Двадесет и първа глава
1945 година (III)
I
След сватбата Володя и Зоя се настаниха в собствен апартамент. Малко съветски младоженци имаха този късмет. През изминалите четири години индустриалната мощ на Съветския съюз беше съсредоточена в производството на оръжия. Надали бяха построени нови жилища, а и много от съществуващите бяха разрушени. Но Володя беше майор от Военното разузнаване, при това генералски син, та успя да се възползва от някои връзки.
Жилището беше малко — дневна с маса; спалня, която се заемаше почти изцяло от леглото; кухня, която се пренаселваше от двама човека; тясна тоалетна с мивка и душ и микроскопично антре с килер. Когато пуснеха радиото в дневната, можеха да го слушат в целия апартамент.