— Тук съм по официална работа!
— Защо тогава началствата са пратили тъкмо зет ми?
Иля сниши глас.
— Не схващаш ли, че ако бяха пратили друг, неудобството щеше да е още по-голямо?
Явно имаше сериозен проблем. Володя се постара да запази фасадата на храброст.
— Какво точно искаш ти и тези тук задници?
— Другарят Берия е поел управлението на ядрената програма.
Володя знаеше. Сталин беше съставил нов комитет и беше поставил начело Берия. Берия нищо не разбираше от физика и беше съвършено некомпетентен да води научно-изследователски проект. Но Сталин му вярваше. Това беше обичаен проблем в съветското правителство — некадърни, но лоялни хора получаваха работа, с която не можеха да се справят.
— И другарят Берия има нужда съпругата ми да е в лабораторията и да работи върху бомбата. Дошли сте да я закарате на работа? — подхвърли Володя.
— Американците създадоха своята бомба преди нас.
— Точно така. Да не би причината да е в това, че са дали на експерименталната физика по-висок приоритет от нас?
— Не е възможно капиталистическата наука да е по-висша от комунистическата наука!
— Колко банално — Володя беше озадачен. Къде водеше този разговор? — И до какви изводи достигнахте?
— Трябва да е имало саботаж.
Типична милиционерска измишльотина.
— Какъв саботаж по-точно?
— Някои от учените умишлено са забавили разработването на съветската бомба.
Володя вече започваше да разбира и се изплаши. Но продължи да отговаря войнствено — винаги беше грешка да показваш слабост пред милицията.
— Защо биха направили това?
— Защото са предатели. И жена ти е една от тях!
— Надявам се, че не говориш сериозно. Дребно лайно такова…
— Тук съм, за да арестувам съпругата ти.
— Какво? — Володя беше смаян. — Това е лудост!
— Това е становището на моята служба.
— Нямате доказателства.
— За доказателства иди в Хирошима!
Зоя проговори за пръв път.
— Володя, трябва да отида с тях. Не им давай повод да арестуват и теб.
Володя размаха пръст към Иля.
— Знай, че ще имаш големи неприятности.
— Просто изпълнявам заповеди.
— Премести се. Жена ми отива в спалнята да се облече.
— Няма време за това — отвърна Иля. — Трябва да дойде така.
— Не ставай смешен.
Иля навири нос.
— Една прилична съветска гражданка не би се разхождала гола из дома си.
Володя за миг се запита как ли се чувства сестра му като жена на това влечуго.
— Значи в НКВД морално не одобрявате голотата?
— Голотата е доказателство за нейната деградация. Ще я отведем така.
— Не, няма.
— Стой настрана.
— Ти стой настрана. Тя ще се облече.
Володя застана пред тримата агенти и разпери ръце, за да може Зоя да мине зад него.
Иля се пресегна зад Володя и сграбчи ръката й.
Володя го удари с юмрук в лицето, два пъти. Иля изкрещя и се олюля. Двамата му колеги излязоха напред. Володя се засили да удари единия, но онзи се изплъзна. После двамата уловиха ръцете на Володя. Той се противеше, но агентите бяха яки и имаха опит в такива неща. Залепиха го на стената.
Докато го държаха, Иля почна да го налага с юмруци — халоса го четири пъти в лицето, после в стомаха, отново и отново, докато Володя взе да плюе кръв. Зоя опита да се намеси, обаче Иля я удари, тя извика и падна.
Халатът на Володя се разтвори. Иля го изрита в слабините, после в коленете. Володя се олюля. Повече не можеше да стои на краката си, но двамата копои го задържаха прав и Иля продължи да го удря.
Най-после Дворкин престана и разтърка кокалчетата на юмруците си. Двамата пуснаха Володя и той се свлече на пода. Едва дишаше и не можеше да помръдне, но беше в съзнание. Видя как двамата биячи извличат голата Зоя от апартамента. Иля ги последва.
Минутите се нижеха, болката се притъпи и Володя постепенно почна да диша нормално.
Малко по малко крайниците му се раздвижиха и той успя да се поизправи. Довлече се до телефона и позвъни на баща си с надеждата още да е вкъщи. С облекчение чу гласа му.
— Арестуваха Зоя — рече Володя.
— Гадове. Кой?
— Иля.
— Какво?
— Позвъни където трябва. Виж можеш ли да разбереш какво става. Трябва да измия кръвта.