— Каква кръв?
Володя затвори.
До банята имаше само няколко стъпки. Свали окървавения халат и влезе под душа. Топлата вода пооблекчи болката. Иля беше зъл, но слабоват и не беше счупил никакви кости.
Володя спря водата и се погледна в огледалото. Лицето му беше цялото в рани и синини.
Не си направи труда да се подсушава. С голямо усилие облече униформата си. Имаше нужда от този символ на власт.
Баща му пристигна, тъкмо когато Володя се мъчеше да завърже обувките си.
— Какво е ставало тук? — изрева Григорий.
— Искаха бой и аз бях достатъчно глупав да се поддам — обясни Володя.
Първоначално баща му не одобри.
— Очаквах да си по-умен.
— Настояха да я отведат гола.
— Мръсници.
— Ти разбра ли нещо?
— Още не. Говорих с няколко човека. Никой нищо не знае — Григорий беше видимо притеснен. — Или някой е направил истински тъпа грешка… или по някаква причина те са били напълно уверени в себе си.
— Закарай ме в кабинета ми. Лемитов направо ще откачи. Няма да допусне това да им се размине. Ако е позволено да постъпят така с мен, ще почнат да тормозят цялото военно разузнаване.
Шофьорът на Григорий чакаше отвън. Отидоха до летището „Ходинка“. Григорий остана в колата, а Володя докуцука до главната квартира на военното разузнаване. Отиде право в кабинета на началника си, полковник Лемитов.
Почука, влезе и заяви:
— НКВД арестува жена ми.
— Известно ми е.
— Известно ли Ви е?
— Аз одобрих.
Володя зяпна.
— Какво?
— Седнете.
— Какво става тук?
— Седнете, замълчете и ще Ви обясня.
Володя приседна на стола въпреки болките.
— Атомната бомба ни трябва, при това бързо — подхвана Лемитов. — В момента Сталин е твърд с американците, понеже със сигурност знаем, че те не разполагат с достатъчно голям ядрен арсенал, та да ни победят. Но работят по въпроса и в някакъв момент ще използват ракети. Освен ако не сме в състояние да отговорим на удара.
Това нямаше никакъв смисъл.
— Жена ми не може да създаде бомба, докато милиционерите я налагат с юмруци в лицето. Това е лудост.
— Замълчете. Нашият проблем е, че има няколко възможни варианта за разработването на бомбата. На американците им бяха необходими пет години да разберат кой действа. Ние не разполагаме с толкова време. Трябва да откраднем техните планове.
— Все пак ще имаме нужда от нашите физици, които да използват въпросните планове. За целта те трябва да се намират в лабораториите си, а не в мазето на „Лубянка“.
— Вие познавате един мъж на име Вилхелм Фрунце.
— Бяхме съученици в Берлинската мъжка гимназия.
— Той ни предаваше важна информация за британските ядрени изследвания. После се премести в Америка и работи там в проекта за бомбата. Агентите на НКВД във Вашингтон се свързаха с него, подплашиха го с некадърността си и така провалиха контакта. Трябва да си върнем Фрунце.
— И какво общо има това с мен?
— Той Ви има доверие.
— Не съм сигурен, че е така. Не сме се виждали от дванадесет години.
— Искаме да заминете за Америка и да разговаряте с него.
— Защо тогава арестувахте Зоя?
— За да сме сигурни, че ще се върнете.
II
Володя си повтаряше, че знае как се правят такива неща. Преди войната, в Берлин, той се отърваваше от следящото го Гестапо, срещаше се с възможни шпиони, вербуваше ги и ги превръщаше в достоверни източници на секретна информация. Никога не беше лесно — особено да придума някого да стане предател — ала Володя беше специалист.
Сега обаче се намираше в Америка.
Западните държави, където беше работил през тридесетте и четиридесетте години — Германия и Испания — въобще не приличаха на Америка.
Володя беше изумен. Цял живот му повтаряха, че холивудските филми показват пресилена картина на добруване, а всъщност повечето американци живеят в бедност. Но още от деня, когато пристигна в САЩ, на Володя му стана ясно, че филмите съвсем не преувеличават. Трудно се срещаха бедняци.
Ню Йорк беше претъпкан с автомобили. Караха ги хора, които очевидно не бяха важни държавни служители: младежи, мъже в работно облекло и дори жени, тръгнали на покупки. И всички бяха толкова добре облечени! Мъжете явно носеха най-хубавите си костюми. Краката на жените бяха обвити във фини чорапи. Като че всички имаха чисто нови обувки.