— Той е прав, Вили — намеси се Алис. — По дяволите, всички го знаем.
Володя се убеди, че Алис е силната фигура в семейството. Постара се да звучи небрежно и мина към седмата стъпка.
— С колко бомби разполагат американците сега?
Това беше критичен момент. Отговореше ли на този въпрос, Фрунце щеше да прекрачи една невидима линия. Дотук разговорът беше общ. А сега Володя искаше секретна информация.
Колебанието на Фрунце продължи доста. Най-сетне той хвърли поглед на Алис.
Володя видя, че тя кимна почти незабележимо.
— Само една.
Володя прикри задоволството си. Фрунце беше предал доверието на американците. Това беше трудната първа стъпка. Следващата тайна щеше да излезе по-лесно.
— Но скоро ще имат още — додаде Фрунце.
— Това е надпревара и ако загубим, загиваме — настоятелно рече Володя. — Длъжни сме да направим поне една бомба, преди те да са изработили достатъчно, за да ни изтрият от лицето на земята.
— И можете ли?
Това помогна на Володя да премине към осмата стъпка.
— Имаме нужда от помощ.
Начаса забеляза как изражението на Фрунце стана по-твърдо. Предположи, че физикът си припомня причините, които го бяха накарали да откаже да сътрудничи на НКВД.
— И какво ще стане, ако Ви кажем, че не можем да помогнем? — попита Алис. — Ако Ви кажем, че е прекалено опасно?
Володя се вслуша в инстинкта си. Вдигна ръце, сякаш се предаваше.
— Прибирам се у дома и докладвам, че съм се провалил. Не мога да ви принудя да направите нещо, което не искате. Не бих желал да ви притискам или да ви изнудвам по някакъв начин.
— И никакви заплахи? — попита Алис.
Това потвърди предположението на Володя, че от НКВД са опитали да тормозят Фрунце. Те само това си знаеха. Обърна се към физика:
— Аз дори не се старая да те убедя. Излагам фактите. Другото оставям на теб. Ако искаш да помогнеш, аз съм тук като твоя свръзка. Ако виждаш нещата другояче, тогава край. И двамата сте умни хора. Даже и да исках, нямаше да успея да ви излъжа.
Двамата Фрунце отново се спогледаха. Володя се надяваше да мислят колко различен е той от последния съветски агент, който се беше свързал с тях.
Мълчанието се проточи болезнено дълго.
Най-сетне Алис проговори.
— От каква точно помощ се нуждаете?
Не беше точно съгласие, но беше по-добро от отказ и логично доведе до деветата стъпка.
— Съпругата ми е физик и участва в екипа, който работи върху бомбата.
Володя се надяваше, че този факт ще му придаде по-човешки вид в момент, когато двамата Фрунце биха могли да допуснат, че той ги манипулира.
— Тя ми обяснява, че има няколко пътя, по които да се стигне до създаването на бомбата, а ние не разполагаме с време да изпитаме всички. Можем да си спестим години работа, ако разберем кой е проработил при вас.
— Разумно е — съгласи се Вили.
Стъпка десета. Най-важната.
— Трябва да знаем какъв тип бомба беше хвърлена в Япония.
Видно беше, че Фрунце се измъчва. Погледна съпругата си.
Този път тя не кимна. Но и не поклати отрицателно глава. Изглежда и тя се разкъсваше не по-малко от него.
— Два типа — въздъхна Фрунце.
Володя беше едновременно развълнуван и озадачен.
— Две различни бомби?
Фрунце кимна.
— За Хирошима бомбата беше ураниева с възпламеняване. Нарекохме я „Момчето“. За Нагасаки — „Дебелака“ — беше плутониева с имплозия.
Володя едва си поемаше дъх. Данните пареха.
— И коя е по-добра?
— Видя се, че и двете работят, обаче „Дебелака“ се произвежда по-лесно.
— Защо?
— Нужни са години, за да се произведе уран-235 за една бомба. Плутоният се добива по-бързо, при положение че разполагате с ядрен реактор.
— Следователно Съветският съюз трябва да копира „Дебелака“.
— Определено.
— Има още нещо, което можеш да направиш, за да спасиш Съветския съюз от гибел.
— Какво?
Володя го погледна право в очите.
— Донеси ми плановете.
Вили пребледня.
— Аз съм американски гражданин. Ти ме молиш да извърша предателство. Това се наказва със смърт. Могат да ме пратят на електрическия стол.
„Същото се отнася и за жена ти“, каза си Володя, „тя е съучастница. Слава Богу, че не си помислил за това.“
А на глас каза: