— За нищо — отговори Мод и си тръгна.
След малко от къщата наизлязоха гости и отнесоха на жените и децата плата със сандвичи и кейкове. Карла се усмихна. Дързостта на майка й имаше резултат. Взе си голямо парче плодов кейк и го погълна на няколко хапки. В него имаше повече захар, отколкото Карла беше получила през последните шест месеца.
Завесите се спуснаха, гостите се върнаха в къщата, а берлинчани се разотидоха. Мод и Ада пак забутаха празната количка.
— Добра работа, майко. Цял картон цигари и безплатна храна, при това в един следобед!
„За разлика от съветските войници, малцина от служещите в останалите окупационни армии проявяват жестокост към германците“, рече си Карла. За нея това беше изненадващо. Американците раздаваха шоколад. Дори французите, чиито деца бяха гладували по време на немската окупация, често проявяваха добрина. „След всички страдания, които причинихме на нашите съседи, е направо удивително, че не ни мразят повече“, размишляваше Карла. „От друга страна, може да са решили, че с нацистите, Червената армия и бомбардировките вече сме се настрадали достатъчно.“
Беше късно, когато трите жени се прибраха у дома. Оставиха количката у съседите, от които я бяха взели, и им платиха с половин пакет цигари. Влязоха в къщата си, която, за щастие, беше почти невредима. Повечето прозорци бяха останали без стъкла и зидарията беше поочукана, но нямаше нищо съборено, и така къщата ги предпазваше от лошото време навън.
Въпреки това, трите жени и Ребека на практика живееха в кухнята. Спяха на дюшеци, които вечер домъкваха от антрето. Горивото не стигаше за отоплението и на едно помещение, какво остава за цялата къща. Навремето печката работеше на въглища, ала сега въглища практически не беше възможно да се набавят. Фон Улрихови установиха, че печката гори и с друго — книги, вестници, мебели и дори завеси.
Спяха по две — Карла и Ребека, Мод и Ада. Ребека често плачеше, докато заспи в обятията на Карла, както стана в първата нощ след смъртта на родителите й.
Карла беше изморена от много ходене и веднага си легна. Ада запали печката със старите списания, които Ребека беше свалила от тавана. Мод добави вода към бобената супа от обед и я притопли.
Карла седна в постелята си да вечеря и внезапно я проряза болка. Тя разбра, че причината не е в бутането на тежката количка. Беше различно. Погледна коя дата е, припомни си кога беше случаят в Еврейската болница и пресметна.
— Майко — със страх продума тя, — мисля, че бебето идва.
— Рано е!
— В тридесет и шестата седмица съм и имам контракции.
— Значи е най-добре да се подготвим.
Мод се качи да донесе кърпи.
Ада донесе един стол от трапезарията. Тя разполагаше с удобно парче усукана стомана от някаква разрушена постройка и го ползваше като чук. Натроши стола и използва цепениците да засили огъня в печката.
Карла положи ръце на изопнатия си корем.
— Можеше да почакаш и да се родиш, когато се постопли времето.
Скоро обаче болките станаха прекалено силни, та да обръща внимание на студа. Не подозираше, че може да съществува такава болка.
Нито че може да е толкова продължителна. Контракциите траяха цяла нощ. Мод и Ада се редуваха да я държат за ръка, докато стенеше и викаше. Пребледняла и уплашена, Ребека гледаше отстрани.
През облепения с вестници кухненски прозорец се процеди сивкавата светлина на утрото. Тогава главата на бебето най-сетне се показа. Вълна на облекчение заля Карла. Тя не познаваше друго толкова силно чувство, макар болката да не изчезна веднага.
След още един болезнен тласък, Мод улови бебето.
— Момче е — рече тя.
Духна в личицето на бебето и то отвори уста и заплака.
Мод подаде детето на Карла и я облегна на няколко възглавници, които донесе от салона.
Главицата на бебето беше покрита с гъста тъмна коса.
Мод уви пъпната връв с памук, после я преряза. Карла разкопча блузата си и даде на детето да суче.
Притесняваше се, че може и да няма мляко. Към края на бременността гърдите й би трябвало да наедреят и да започнат да отделят коластра, но това не се случи, дали защото бебето се роди малко рано, или пък защото тя беше недохранена. Но след като детето посука малко, Карла изпита някакво странно усещане и млякото потече.
Скоро бебето заспа.
Ада донесе купа топла вода и кърпа и внимателно уми първо личицето и главата му, а после цялото му телце.