— Бихте ли желали да станете частен парламентарен секретар?
Лойд се развълнува. Всеки министър и държавен секретар имаше свой частен парламентарен секретар. Всъщност понякога това беше просто човек, който носи чантата с документите, но обикновено този пост беше първа стъпка към назначение в правителството.
— За мен ще бъде чест — отговори Лойд. — За кого ще работя?
— За Ърни Бевин.
Лойд направо не вярваше на късмета си. Бевин беше външен министър и премиерът Атли беше най-близък с него. Тясната връзка между двамата държавници беше класически случай на привличане на противоположностите. Атли беше от средната класа — син на адвокат, оксфордски възпитаник и офицер по време на Европейската война. Бевин пък беше незаконен син на прислужница, не познаваше баща си, работеше от единадесетгодишен и беше основал гигантския Профсъюз на транспортните и общите работници. Различаваха се и на вид. Атли беше слаб, елегантен, тих и сериозен. Бевин беше грамаден, висок, силен, дебел и с гръмогласен смях. Наричаше премиер-министъра „малкия Клем“. Въпреки това двамата бяха твърди съюзници.
За Лойд, както и за милиони обикновени британци, Бевин беше герой.
— Нищо не би ми харесало повече от това — додаде той. — Но няма ли Бевин секретар?
— Трябват му двама. Утре идете във „Форин офис“ в девет сутринта и можете да започнете работа.
— Благодаря Ви!
Лойд забърза по облицования с дъбова ламперия коридор към кабинета на майка си. Имаше уговорка с Дейзи да се срещнат тук след дебатите.
— Мамо! Назначиха ме за парламентарен секретар на Ърни Бевин!
Тогава видя, че Етел не е сама. При нея беше лорд Фицхърбърт.
Фиц изгледа Лойд със смесица от изненада и погнуса.
Макар и сепнат, Лойд можа да забележи, че баща му е облечен в отлично скроен светлосив костюм с двуредна жилетка.
После хвърли поглед към майка си. Етел беше съвършено спокойна. Тази среща не беше изненада за нея. Явно тя я беше замислила.
Лордът стигна до същото заключение.
— Какво трябва да означава това, Етел?
Лойд се взираше в мъжа, чиято кръв течеше във вените му. Дори и в тази неловка ситуация Фиц се държеше с подчертано достойнство. Беше хубав мъж, въпреки отпуснатия клепач, последица от Битката при Сома. Заради нея и имаше нужда от бастун. Почти шестдесетгодишен, Фиц беше безукорно облечен, прическата му беше грижливо направена, сребристата вратовръзка беше със спретнат възел, а обущата лъщяха. Лойд също обичаше да се облича хубаво. „Ето от кого съм го наследил“, рече си той.
Етел се приближи до лорда. Лойд познаваше майка си достатъчно добре и разбра този ход. Тя често използваше чара си, за да убеди някой мъж в нещо. Но не му беше приятно да гледа как тя се държи топло с мъжа, който се е възползвал от нея и я е изоставил.
— Много се натъжих, когато научих за смъртта на Бой — каза тя. — Нищо не ни е по-скъпо от нашите деца, нали?
— Трябва да тръгвам — отвърна Фиц.
Досега Лойд се беше срещал с него само мимоходом. Никога не беше прекарвал толкова време с него, не го бе чувал да говори толкова. Въпреки неудобството, Лойд беше очарован. Макар и сърдит, Фиц притежаваше някаква привлекателност.
— Моля те, Фиц — настоя Етел. — Ти имаш син, когото никога не си признавал, син, с когото би трябвало да се гордееш.
— Не биваше да правиш това, Етел — отговори той. — Мъжът е длъжен да забравя грешките от младостта си.
Лойд се сгърчи от смущение, обаче майка му продължи с натиска.
— Защо искаш да забравиш? Знам, че раждането му беше грешка, обаче погледни го сега — депутат в парламента, който току-що произнесе вълнуваща реч и беше назначен за парламентарен секретар на външния министър.
Фиц целенасочено не поглеждаше към Лойд.
— Искаш да се престориш, че нашата връзка е била някакво глупаво увлечение, но знаеш истината. Да, бяхме млади и глупави, и буйни — аз не по-малко от теб — но се обичахме. Ние наистина се обичахме, Фиц. Трябва да го признаеш. Мигар не вярваш, че ако отричаш истината за себе си, губиш душата си?
Лойд забеляза, че лицето на Фиц вече не е толкова безстрастно. Мъчеше се да се овладее. Лойд разбра, че майка му е отворила стара рана. Проблемът не беше свързан толкова с това, че Фиц има незаконен син. А в това, че е прекалено горд да приеме факта, че е обичал една прислужница. „Навярно е обичал Етел повече от съпругата си“, предположи Лойд. И това разтърсваше из основи вярата му в социалната йерархия.