Лойд продума за пръв път:
— Бях с Бой накрая, господине. Той умря като герой.
Също за пръв път Фиц го погледна.
— Моят син не се нуждае от Вашето одобрение.
Лойд имаше чувството, че той му е зашлевил плесница.
Дори Етел беше потресена.
— Фиц! Как може да си толкова долен?
В този момент влезе Дейзи.
— Здрасти, Фиц! — весело избъбри тя. — Май мислеше, че си се отървал от мен, а ето че пак си мой свекър. Не е ли забавно?
— Тъкмо се опитвах да убедя Фиц да поздрави Лойд — обясни Етел.
— Старая се, доколкото е възможно, да не поздравявам социалисти.
Етел водеше предварително загубена битка, ала не се предаваше.
— Погледни колко много от теб има у него! Изглежда като теб, облича се като теб, има същия интерес към политиката — сигурно един ден ще стане външен министър, какъвто ти винаги си искал да бъдеш!
Фиц помръкна още повече.
— Вече е съвсем невероятно някога да стана външен министър — отвърна той и тръгна към вратата. — И никак няма да ми е приятно ако тази велика държавна служба бъде оглавена от моето болшевишко копеле.
След което излезе.
Етел избухна в сълзи.
Дейзи прегърна Лойд с думите:
— Толкова съжалявам!
— Не се тревожи. Не съм нито шокиран, нито разочарован.
Това не беше вярно, обаче Лойд не искаше да изглежда жалък.
— Той отдавна се е отказал от мен. Щастлив съм, че има много други хора, които ме обичат — додаде Лойд и погледна съпругата си с обожание.
— Сбърках — обади се през сълзи Етел. — Не трябваше да го моля да идва тук. Трябваше да знам, че срещата ще свърши зле.
— Нищо — отговори Дейзи. — Имам добри новини.
— Какви са? — полюбопитства Лойд с усмивка. Дейзи погледна Етел и я попита:
— Готова ли си?
— Май да.
— Хайде! Казвай.
— Ще имаме дете — рече Дейзи.
III
Това лято Ерик се върна у дома полумъртъв. Беше се заразил с туберкулоза в съветския трудов лагер и го бяха освободили, щом отслабна дотам, че да не може да работи. Цели седмици почти не беше спал, пътуваше с товарни влакове и от време на време се примолваше някой шофьор на камион да го вземе. Пристигна в къщата на фон Улрихови бос и мръсен. Лицето му беше толкова изпито, че приличаше на череп.
Ала не умря. Дали беше заради хората, които го обичаха, или заради по-топлото време, когато зимата отстъпи на пролетта, или пък просто задето си отдъхна, но Ерик кашляше по-малко и събра достатъчно сили да свърши някои работи в къщата. Закова дъски на счупените прозорци, оправи покрива и отпуши тръбите.
За щастие в началото на годината Фрида Франк попадна на златна възможност.
Лудвиг Франк загина при въздушно нападение, което разруши фабриката му. След това известно време Фрида и майка й бяха в същото окаяно положение като всички берлинчани. Но Фрида намери работа като медицинска сестра в американската зона и не след дълго обясни на Карла, че групичка американски лекари са я помолили да продава на черния пазар остатъците от техните храни и цигари срещу част от печалбата. И оттогава Фрида се появяваше у фон Улрихови веднъж седмично с кошница провизии: топли дрехи, свещи, батерии за фенерчета, кибрит, сапун и храна — бекон, шоколад, ябълки, ориз, компот от праскови. Мод делеше храната на порции и даваше на Карла двойно. Карла се съгласи без колебание. Не заради себе си, а за да може да кърми малкия Валтер.
Без незаконно получените от Фрида стоки, детето нямаше да оцелее.
Валтер се променяше бързо. Тъмната косичка, с която се роди, опада и на нейно място покара нежен рус мъх. На шест месеца вече имаше прекрасни зелени очи като баба си Мод. Когато личицето му се пооформи, Карла забеляза, че всъщност очите му са теснички и се зачуди дали няма някаква сибирска жилка. Не помнеше лицата на всички насилници — през повечето време не ги гледаше.
Вече не ги мразеше. Странно, но тя беше толкова щастлива с малкия Валтер, че не можеше да се принуди да съжалява за случилото се.
Ребека беше като омагьосана от бебето. Вече бе почти на петнадесет години и у нея се зараждаха майчински инстинкти. Тя с удоволствие помагаше на Карла да къпе и да преоблича малкия. Непрестанно играеше с него и той гукаше от задоволство, щом я зърнеше.
Когато Ерик укрепна достатъчно, постъпи в Комунистическата партия.