Карла беше потресена. Как можеше брат й да направи това след всичко, което му беше причинила съветската армия? Ала скоро установи, че той говори за комунизма по същия начин, по който говореше за нацизма десетина години по-рано. Оставаше й само да се надява, че новата му заблуда няма да трае толкова дълго.
Съюзниците държаха в Германия отново да се установи демокрация. Затова към края на 1946 година в Берлин бяха насрочени местни избори.
Карла вярваше, че градът ще се върне към нормалния си живот едва след като жителите му вземат нещата в свои ръце, затова реши да участва на изборите в листата на социалдемократическата партия. Ала берлинчани бързо установиха, че съветските окупатори имат прелюбопитно разбиране за демокрацията.
Съветският съюз беше шокиран от изборните резултати в Австрия през ноември предходната година. Австрийските комунисти очакваха да получат равен брой гласове със социалистите, но се оказа, че печелят само пет места в парламента от общо сто шестдесет и пет. Като че ли гласоподавателите отхвърляха комунизма заради жестокостите на Червената армия. В Кремъл не бяха свикнали с реални избори и не очакваха такъв резултат.
За да не се случи същото и в Германия, съветските окупатори предложиха сливане на Комунистическата и Социалдемократическата партия в така наречения „единен фронт“. Въпреки тежкия натиск, социалдемократите отказаха. Съветските власти започнаха да арестуват социалдемократите в Източна Германия така, както бяха постъпили и нацистите през 1933 година. Тук сливането на двете партии стана принудително. Но изборите в Берлин бяха под контрола на всички съюзници и в града социалдемократите оцеляха.
Когато времето поомекна, Карла вече можеше също да чака на опашка за храна. Носеше бебето, повито в калъфка за възглавница, понеже нямаше дрешки за него. Една сутрин чакаше реда си да вземе картофи, на няколко преки от дома, когато забеляза с изненада как на улицата спира един американски джип. На седалката до шофьора седеше Фрида. Шофираше някакъв плешив мъж на средна възраст. Той я целуна в устата за довиждане и Фрида изскочи от колата. Беше със синя рокля без ръкави и с нови обувки. Бързо закрачи по улицата към дома на фон Улрихови, понесла обичайната си кошничка с продукти.
Карла в миг разбра всичко. Фрида не търгуваше на черната борса и изобщо нямаше никакъв лекарски синдикат. Тя беше платена любовница на американски офицер.
Това не беше необичайно. Хиляди хубави германски момичета бяха изправени пред избора да гледат как семействата им гладуват или да спят с някой щедър офицер. Французойките правеха същото по време на германската окупация; офицерските съпруги в Германия горчиво се оплакваха от това.
Въпреки всичко, Карла беше потресена. Вярваше, че Фрида обича Хайнрих. Двамата планираха да се оженят веднага щом животът стане що-годе нормален. Сърцето на Карла се сви.
Стигна до началото на опашката, купи своята дажба картофи и забърза към дома.
Откри Фрида в салона на втория етаж. Ерик беше почистил помещението и беше облепил прозорците с вестници — най-близкото до стъкло, което можеха да си позволят. Завесите отдавна се ползваха вместо спално бельо, обаче повечето от столовете бяха оцелели. Тапицерията им беше избеляла и износена. По чудо и пианото беше запазено. Един съветски офицер го откри и заяви, че ще се върне на другия ден и ще го изнесе с кран през прозореца, но това така и не се случи.
Фрида веднага взе Валтер от ръцете на Карла и почна да му пее. „А, В, С, die Katze lief im Schnee“. Карла беше установила, че Ребека и Фрида, които още нямаха свои деца, не можеха да се наситят на малкия Валтер. Докато Мод и Ада го обожаваха, но се държаха с него отривисто и практично.
Фрида отвори капака на пианото и даде на детето да чука по клавишите, докато тя му пее. На инструмента не беше свирено от години — Мод не го докосна след смъртта на последния си ученик, Йоахим Кох.
След няколко минути Фрида каза на Карла:
— Мрачна ми се виждаш. Какво има?
— Знам как получаваш храната, която ни носиш. Ти не си черноборсаджийка, нали?
— Разбира се, че съм. Какви ги говориш?
— Видях те тази сутрин. Слезе от един джип.
— Полковник Хикс предложи да ме докара.
— Целуна те в устата.
Фрида отмести очи.
— Знаех си, че трябва да сляза по-рано. Можех да дойда пеш от американската зона.
— Фрида, а Хайнрих?