Стигна до стълбището и извика:
— Вернер! Тръгвам без теб!
Наложи сива филцова шапка и излезе.
— Готов съм, готов съм!
Вернер изтича надолу по стълбите като танцьор. Бе висок като баща си, но по-красив, с дълга червеникаворуса коса. Под мишница стискаше кожена чанта, очевидно пълна с книги; в другата си ръка държеше кънки за лед и хокеен стик. Спря устрема си и много възпитано произнесе:
— Добро утро, госпожо фон Улрих.
После продължи по-свойски:
— Здравей, Карла. Сестра ми е болна от шарка.
Карла усети как се изчервява без никаква причина.
— Зная — отвърна тя. Напъна се да измисли някакви очарователни или приятни думи, но нищо не излезе. — Никога не съм я карала и затова не мога да я видя.
— Карах я като дете — отговори Вернер, сякаш разказваше за отдавна отминало време. — Трябва да бързам — извинително добави той.
Карла обаче не искаше да се разделя с него толкова бързо и го последва навън. Ритер държеше задната врата отворена.
— Каква кола е тази — попита дъщерята на Мод фон Улрих. Момчетата винаги бяха добре осведомени за колите.
— Мерцедес Бенц W10, лимузина.
— Изглежда много удобна машина — Карла долови полуизненадания-полуразвеселен поглед на майка си.
Вернер я попита:
— Искаш ли да се повозиш с нея?
— Ще бъде чудесно.
— Ще попитам баща си — и Вернер напъха главата си в колата и каза нещо.
Карла чу отговора на господин Франк:
— Разбира се, но побързайте!
После тя се обърна към майка си:
— Можем да влизаме в колата!
Майка й се поколеба само за миг. Не харесваше политическите симпатии на господин Франк — той даваше пари на нацистите — но нямаше да откаже возене с отоплена кола в една студена сутрин.
— Много мило от твоя страна, Лудвиг — благодари му тя.
Влязоха. В задното отделение имаше място за четирима души.
Ритер подкара плавно.
— Отивате на улица „Кох“, предполагам? — попита господин Франк. Много вестници и издателства имаха кантори на тази улица в квартала „Кройцберг“.
— Моля те, не се отклонявайте от пътя си. „Лайпцигерщрасе“ е съвсем подходящо.
— С удоволствие ще те откарам до вратата — но предполагам, че не желаеш колегите ти, подкрепящи левицата, да те виждат как излизаш от автомобила на един оял се плутократ.
Тонът на гласа му бе отчасти шеговит, отчасти враждебен.
Майка й му отвърна с очарователна усмивка.
— Не си се оял, Луди — само си малко закръглен.
После го потупа отпред по палтото.
— Търсех си го — засмя се той. Напрежението спадна. Господин Франк хвана говорната тръба и нареди нещо на Ритер.
Карла бе направо замаяна, че е в колата с Вернер, и искаше да се възползва от това, за да му говори, но в началото не можеше да измисли за какво. Истината е, че искаше да го попита:
— Както си по-голям, мислиш ли, че можеш да се ожениш за тъмнокосо, зеленооко и умно момиче, което е с три години по-малко от теб?
Вместо това тя погледна кънките му и го попита:
— Мач ли имаш днес?
— Не, само ще тренирам след училище.
— Какъв си в отбора? — Тя не разбираше нищо от хокей на лед, но в отборните спортове винаги имаше различни позиции.
— Дясно крило.
— Този спорт не е ли опасен?
— Не и ако си бърз.
— Сигурно си добър кънкьор.
— Не се пързалям зле — отвърна скромно той.
Карла още веднъж забеляза как майка й я гледа със загадъчна усмивчица. Дали бе усетила какво изпитва дъщеря й към Вернер? Карла почувства как се изчервява отново.
Тогава колата спря край някакво училище. Вернер излезе, каза „Довиждане на всички!“ и изтича през вратите право в двора.
Ритер продължи покрай южния бряг на канала Ландвер. Карла гледаше баржите; въглищата в тях бяха покрити със сняг като планински върхове. Чувстваше се разочарована. Смяташе да прекара повече време с Вернер — намекна, че желае возене с колата, и после говори за хокей на лед.
За какво ли би искала да му говори? Не знаеше.
Господин Франк каза на майка й:
— Прочетох колонката ти в Демократ.
— Надявам се, че ти е харесала.
— Неприятно ми е да видя как пишеш неуважително за нашия канцлер.
— Смяташ, че журналистите трябва да пишат за политиците с уважение? — живо му отвърна майка й. — Това е твърде радикално. Тогава националсоциалистическата преса трябва да е учтива по отношение на съпруга ми! А това няма да им се хареса.