- И сега как предлагаш да се махнем оттук?
Бяхме навлезли едва десетина метра в дъждовната гора, но през цялото време следвахме шума от мишената. Нямахме никакъв ориентир за назад, но все някак щяхме да се оправим.
- Нека просто се поуспокоим и да се ослушаме за буса.
Поех си въздух и постепенно шумът от изстрелите в ушите ми отзвуча. Започнах да долавям работещия двигател на тойотата, по който лесно можехме да се ориентираме. Потърсих с ръка каската си и двамата със Сузи се промъкнахме през дърветата. Бусът беше на три-четири метра встрани от пътя. Фаровете му осветиха изпръсканото й с кръв лице. Кракът ми продължаваше да боли, а тя явно беше наранила ръката си.
- И защо ти трябваше да се правиш на Спайдърмен при потока - подхванах я аз. - Просто трябваше да ме изчакаш да изравня и да им пуснеш по един куршум.
- Когато се добрах до кабината, бусът вече се спускаше по инерция надолу по хълма, а двамата вътре се опитваха да се измъкнат през страничната врата. Реших, ами какво пък толкова, просто ще им отида на гости.
В габаритните светлини на тойотата лицето й беше една голяма усмивка.
- Така или иначе всичко приключи успешно.
Не смятах да й възразявам.
- Остана само колата. Ще я разкараме от пътя, а ти трябва да измиеш лицето си. Тук гората става прекалено гъста, но долу при кръстовището с каменния Буда спокойно можеш да й намериш място, където няма да привлече някой случаен поглед. Ще те следвам с мотора, ако все още е в ред, иначе ще трябва да се връщаме пеша.
Сузи се качи в тойотата, включи първа скорост и изкара колата на пътя към кръстовището, а аз отидох до мотоциклета и го изправих. Педалът на съединителя беше толкова изкривен, че сочеше към асфалта, но като цяло моторът беше направо в завидно състояние, като се има предвид как изглеждаха доста други, които едва ли са видели толкова много. Но най-важното беше, че работеше, а и нямаше да каже на никого.
Изчаках Сузи на главния път от кръстовището с каменния Буда. Скоро тя се зададе тичешком от черния път, който слизаше към гората, метна се на седалката зад мен и се надвеси над рамото ми. Изцапаните с кал и кръв гумени ръкавици вече не бяха на ръцете й.
— И това ако не е добре свършена работа! Май заслужихме утре да отидем и да покараме водни ски на плажа.
Отново не смятах да й възразявам, но този път не защото бях съгласен с нея. И без солта от морската вода десният крак ужасно ме болеше.
4.
Вашингтон, окръг Колумбия Петък, 2 май, 7,04 часът
Денят се очертаваше мрачен, един от онези, в които дъждът просто трябва да се излее, за да може изобщо да се преценява какво ще е времето. Вървях забързано по тротоара на улица D, само няколко преки южно от Библиотеката на t Конгреса, сръбвах от горещото лате и гледах да не закъснея за срещата с Джордж. Взех метрото от Кристал сити[10], където живеех в апартамент в един огромен сив блок, като онези, в които се кипрят делегатите на ООН. Обслужващият персонал беше предимно от чужденци - денем портиерката бе босненка, нощем я сменяше някаква хърватка, повечето чистачки приличаха на рускини, а домакинът беше от Пакистан. Всички знаеха прилично английски, но ако ги накараш да свършат някаква работа, сигурно и на собствения си език нямаше да те разберат. Домакинът например гледаше като абориген всеки път, когато му обяснявах за проблемите си със съдомиялнята, сякаш за първи път чуваше, че такова нещо съществува.
Отпих от латето, което вече беше изстинало достатъчно, за да усетя вкуса му, и се огледах. Като ставах сутринта, си мислех, че ще съм единственият човек в града, когото шефът му е извикал в седем сутринта, но явно целият окръг Колумбия не го свърташе в този ранен час. Колите вече правеха опашки пред светофарите, хората покрай мен се движеха почти машинално по тротоара всеки в посоката си, а мобилните телефони, които бяха долепени до ушите им, създаваха впечатлението, че напрегнатият делник вече е в разгара си. Като чуеш как гръмогласно говорят, се чудиш защо изобщо им е потрябвал телефон, за да се разберат с някого в другия край на града.
Отпих отново от кафето си и в движение хвърлих едно око на часовника. Не исках да закъснявам. Мисията в Пе- нанг беше проведена по инструкциите, които ни дадоха - да ликвидираме мишената още същата вечер, след като на уговореното място предадеше на информатора някакъв кашон. Важна част от инструкциите беше да се уверим, че информаторът е взел в себе си кашона от мишената. Сигурно това беше причината шофьорът на таксито да заобиколи автомобила отпред, за да остави кашона - така можехме ясно да видим, че размяната е осъществена.
10
Квартал във Вашингтон до летище „Кенеди“, в който има хотели и дипломатически сгради. - Б. пр.