Наистина жалко за спътника на мишената. Дори и да му е вървяло в живота, само това стечение на обстоятелствата стигаше, за да го нарека неудачник с истински усет към малшанса. Дано поне си е струвало риска, който самият сигурно не е съзнавал. А вероятно съдържанието на бутилките би оправдало смъртта на още много като него - точно толкова невинни, колкото и онези, които можеха да пострадат при евентуална терористична атака.
След като изпълнихме успешно задачата, двамата със Сузи трябваше да решим какво да правим в оставащите четири дни до края на почивката. Хотелската ни стая беше ангажирана за целия период и не искахме някой да остава с впечатлението, че си тръгваме преждевременно. Не искахме и да бие на очи охлузеният ми крак, затова, вместо да се излежаваме край басейна, през следващите няколко дни обикаляхме древните храмове на острова във файтони, както повечето туристи, които не бяха дошли тук, за да изхарчат цяло състояние. Изобщо сливахме се с останалите, за каквито минавахме.
Повредата на мотоциклета също не събуди съмнение у никого. Платих 150 долара и повече не ми обърнаха никакво внимание. Изчезването на двамата келнери явно също не е направило впечатление на никого, а труповете им все още не бяха открити, защото през следващите четири дена „Ню Стрейтс Таймс“[11] не публикува никаква информация нито за тях, нито за тойотата, в която мъртвото тяло сигурно вече беше започнало да се вмирисва. Ако нещо се е разбрало, било е след като сме си заминали. Всички вестници пишеха само за това как жената на някакъв политик била хваната в непринуден разговор с представители на срещуположния пол. Имаше си и правен термин, калват, за жена, чието инкриминиращо поведение включва близък разговор с мъж, който не й се пада роднина. Екип на териториалното звено за религиозен морал нахълтал в апартамента след оплакване от съседи и я сварили да се весели пред телевизора с трима студенти от Международния ислямски университет. В случай че я признаят за виновна, наказанието е три хиляди долара глоба и затвор до две години. Както отбеляза Сузи, поне е извадила късмет, че не седяла с трима наркодилъри да гледат телевизия „Скай“ с фалшива сателитна карта.
Револверът й беше осигурен от куриер на Компанията и Сузи го намери, пренесен на крилете на глобализацията, в една от тоалетните в „Старбъкс“ на острова. Днес марковото производство отваряше вратата към всички пазари по света и „Старбъкс“ не бяха изключение. Кафенето, откъдето Сузи получи револвера си, беше разположено в търговската част на града, в идеалния център на Джорджтаун, столицата на остров Пенанг. В барабана имаше точно шест патрона, което означаваше, че работата трябваше да бъде свършена бързо и професионално. Навярно затова Сузи се втурна като луда към буса, знаеше, че куршумите й трябва да попаднат точно в целта...
Когато стигнах зданието, където работеше Джордж, чашата ми все още беше наполовина пълна с лате. Изкачих набързо десетината стъпала пред пищната сграда във викто- риански стил. Сега тук се помещаваха само офиси, а от двете й страни се издигаха модерни бетонни постройки. Двойните врати на входа бяха от масивно стъкло, а в края на фоайето ме посрещна широкоплещест афроамериканец с бяла риза и синя униформа. От 11 септември насам беше станало практика човек сам да се идентифицира и аз оставих на бюрото му шофьорската си книжка, издадена във Вирджиния. Все още не бях опрял до кола, нали си имах велосипеда, макар че повечето време седеше заключен в къщата на Кери в Марбълхед.
Хвърлих поглед към пластмасовия бадж на гърдите му - човекът се казваше Калвин.
- Здравей, Калвин - обърнах се към него, - казвам се Стоун. Очакват ме на третия етаж - корпорация „Черен Петър“.
- Бихте ли се подписали в книгата, господине?
Докато вписвах името си, той се увери, че фигурирам в списъка с посетители, и ме изгледа от главата до петите. По отношение на облеклото нравите във Вашингтон все още бяха консервативни, а аз пристигах облечен с дънки, спорт- но яке и обувки „Кетърпилар“. Върнах химикалката на бюрото и му се усмихнах широко.
- Петък е - ден на майстора.
Калвин сякаш изобщо не ме чу.
- Благодаря ви, господин Стоун. Можете да използвате асансьора вдясно зад ъгъла. Желая ви приятен ден.